Николай от група NI.co: Трябва да подкрепяме родното, а не да сме чуждопоклонници
Рок групата NI.co е основана през 2012 г., но в последните месеци тяхната звезда почна да изгрява. Изградена от Николай Николов, барабаниста Владислав Христов и басистът Кирил Диков, момчетата изкарват хит след хит. Първият им сингъл се казва "Реалност ли си". След него следват "Грам срам", "На ръба" и "Някой" с Litter Jack. Последната им песен "Да останеш тук" излезе едва преди седмица и вече се върти редовно по българските музикални телевизии. Можете да го слушате тук: https://www.youtube.com/watch?v=fUZjSwDYwYs
За да ни разкаже малко повече за музиката и животът, се срещнахме с Николай Николов, създател и вокал. Вижте неговите мисли и чувства, които сподели на нашия репортер Паулина Гегова.
-Разкажи ни малко за себе си – за това какъв е бил животът ти, детството, какъв е характерът ти. Трудно е човек сам да се опише, но опитай.
Аз съм си от Пловдив. Роден съм тук, учех тук. Завърших Английската гимназия през 2009-та. С музика се занимавам от втори клас, когато намерих китарата на баща ми, която имаше само 2-3 струни. Почнах да ходя на уроци по китара при Светльо Стайков. На него дължа доста в музикален план. Това, което мисля за себе си е, че съм последователен и не се отказвам когато си поставя цел. В началото когато отидох в София всичко беше хаотично и неясно. Не знаех къде ще живея. Десо от група Мастило много помогна на бандата ни. Записахме първото си парче в неговото студио. Нещата се случиха като на магия. От 3 години съм там и вече не само сме изпълнители на Мастило, но съм и част от лейбъла не само като певец.
-Учил си журналистика в Софийския университет. Защо направи завой и почна да се занимаваш с музика?
Отидох да уча журналистика задочно в СУ веднага след гимназията. Разочаровах се как работи системата, какво се пише, как се пише, кое се толерира. Много мои колеги започнаха да работят по специалността, но професията е неблагодарна. Не, че музиката е лесна, но признанието е по-голямо.
-Как се пробива в музикалния бранш в България?
Въпрос, чийто отговор все още витае някъде в пространството и чака да бъде открит. За хора като нас, които тръгваме от нищото, разковничето е да си вярваш. Да поемеш риск, защото предубежденията са много. Много външни фактори могат да повлияят на един млад изпълнител в негативна посока, но ако той издържи и не се разколебае, с много постоянство и талант няма как нещата да не се получат, рано или късно.
-На какво залагаш в музиката си? На комерсиалните предпочитания или на това, което те вълнува душевно?
Никога не съм позволявал на това, което пазара изисква да повлияе на песните, които пиша. По-скоро опитвам да открия това, което искам да изразя, но по достъпен за по-голяма аудитория начин. Аудитория, която се доближава до моите вкусове. В никакъв случай не мога да кажа, че се водим от това, кое е комерсиално и кое не, нито пък, че правим музика само за висши ценители.
-Работиш с Liter Jack. Той е с повече опит от теб. Налива ли ти акъл понякога?
Аз често му ходя на гости като се върна в Пловдив. Обичаме да играем PlayStation. Обменяме си взаимно опит и си помагаме. Понякога ми струпва негови лични преживявания в музиката, понякога и аз на него. Мислим в началото на есента да снимаме акустична версия на песента "Някой" и да започнем нови проекти. Ходим заедно и по участия. Става хубав микс от rock 'n' roll и рап. Аз не слушам много хип-хоп, но той ми е един от фаворитите.
-Изобщо, като новоизгряваща звезда, какви са очакванията към теб и как те приема гилдията?
В гилдията има едно леко лицемерие и малко негативно отношение към влизащите в нея, но аз имам едно предимство, че голяма част от музикантите идват да записват в нашето студио. Точно затова не съм усетил тези негативи.
-Какво е да свириш на живо? Усещането когато публиката е на една ръка разстояние?
Това е нещото, което кара мен и моите колеги да преглъщат всички трудности. Срещата с публиката е най-зареждащото преживяване. Дава ти гориво да продължаваш напред, особено когато виждаш как хората пеят заедно с теб текстовете ти. Писал си ги до късни нощи, а после те им откликват. Страхотно е!
-На всички ни се случва да ни удари сценичната треска. Каква е твоята рецепта за преодоляването й?
Тя е такова животно, което и аз не съм намерил как да преодолея. След първите пет минути изчезва, но преди всяка изява се опитвам да си набия в главата чувството да не се притеснявам, че ще объркам нещо, че на хората няма да им хареса. Доста често оставам само с опитите и се притеснявам до излизането.
-Пловдив или София?
Зависи за какво! Винаги бих предпочел да прекарвам свободните си дни в Пловдив, но нямам удоволствието и този лукс да обърна гръб на София, защото там работим. Имам идея някой ден да отворим едно студио в Пловдив, което да работи ръка за ръка с Мастило студио и да се върна. За жалост в следващите 2-3 години няма как да стане.
Цялото интервю прочетете в КАПАНА.БГ
