Карловци издигат паметник на Левски в Пловдив

Забравеният град

Скулпторът Кирил Тодоров едва не провалил идеята

Политици призовали да се разруши паметника

Владимир Балчев

Паметникът на Васил Левски в Пловдив, дело на известния скулптор Иван Лазаров, съгражданин на Апостола179 години от рождението на Васил Левски отбелязваме на 18 юли. Пловдивчани ще застанат мирно пред паметника на Апостола в понеделник сутрин, ще положат цвете в нозете му, ще си спомнят делата и заветите му. И ще помечтаят да се появи отново. Малцина обаче знаят каква е историята на този монумент в полите на Бунарджика, пред който искрено свеждаме глави всеки 19 февруари и 18 юли. Ето я и нея…

За паметник на Васил Левски в Пловдив се говори още от 1895 г.Тогава Хаджи Гьока Павлов бил готов да го издигне със собствени средства и дори смятал освещаването на паметника да стане за рождения ден на Апостола през юли. Общинските съветници обаче не се съгласили. Идеята възкръснала отново през 20-те години на ХХ век, но тогава пък нямало пари.

Проктетът на пловдивчанина Кирил ТодоровЕдва когато наближила 100-годишнината от рождението на Апостола, под тепетата започнала сериозна подготовка. Този път нещата били поети от сдружението на карловци в Пловдив. Още през 1934 г. започнало набирането на средства чрез благотворителни прояви. Очаквало се до вековния юбилей през юли 1937  г. монументът на бъде готов. Предварително бил решен и въпросът за автора на проекта. Карловци веднага приели  това да бъде техният съгражданин проф. Иван Лазаров, един от най-известните български скулптори и преподавател в Художествената академия. Известно било и мястото – хълмът Бунарджика, който само за година от пущинак бил превърнат в красив парк от европейски тип. Също така карловци предложили на Пловдивската община Бунарджика да  получи ново име –  Хълм на освободителите.

Иван Лазаров приел възторжено задачата. Неговият приятел и съгражданин Иван Попов пише, че творецът успял да издири всички известни фотографии на Апостола, а освен тях разполагал и с 30 снимки на негови роднини до най-младото поколение. Скулпторът обявил, че търси духовния образ на Васил Левски, който да намери най-доброто пластично претворяване. Лазаров нямал намерение да покаже Левски в европейско облекло с корава яка, а да даде представа за неговата жизненоност и сила. Затова скулпторът решил да извае Апостола в обикновена риза със запретнати ръкави, да подчертае неговата младежка енергия.

Прочутата творба на Иван Лазаров в Копривщица – майката на Димчо Дебелянов очаква нейният син да се завърне от фронтаДокато сдружението на карловци търсело средства за паметника, а проф.Иван Лазаров обмислял творческото решение, неочаквано избухнал скандал. Оказало се, че има още един кандидат за автор на монумента – пловдивският скулптор Кирил Тодоров, който побързал да атакува карловци с готово решение. Едновременно с това самопоканилият се Тодоров започнал медийна кампания, като смятал с нейна помощ да надделее над своя всепризнат като майстор съперник. Иван Лазаров посрещнал спокойно атаката и обявил, че карловци са в правото си да избират между двата проекта, въпреки че единствената официална покана е към него. Последвали нови публикации, които раздухали скандала. Постепенно в сблъсъка били въвлечени и други творци, а сдружението на карловци се разделило на две групи.

Покрай разправиите и вестникарските наплювки 100-годишнината от рождението на Васил Левски отминала, а мястото за паметника в алеята на хълма останало празно. Едва през 1942 г., след близо 50-годишно очакване, бюстът на Апостола бил осветен. С това като че всичко приключило. Не би! Още същата година известният критик Йордан Бадев критикувал остро творбата на Иван Лазаров. Това, според него, не бил Левски, а някакъв пролетарски функционер с разкопчана риза и навити ръкави. След критика взели думата политиците, подразнени от думите на скулптора, че нарочно е търсил уединено място за паметника, за да не стане място за партийни сборища. Така през 1943 г. в печата се появява светотатствената идея паметникът да се разруши, тъй като той унижава достойнството на града пред хилядите гости на Пловдивския мострен панаир. А панаирът тогава се провеждал в Търговската гимназия, т.е. на броени метри от паметника. Унижението идвало от това, че паметникът бил едва ли не комунистически.

За радост пловдивските общинари не се поддали на атаката и оставили паметника на мястото му.

Споделете ни във:

3 коментара за “Карловци издигат паметник на Левски в Пловдив

  1. Господин Иванов, ако кликнете върху снимката и я увеличите, ще видите, че Левски няма тиранти. Ако си направите труда да прегледате сборника с български народни поговорки и пословици, ще ви, че изразът “Да запретнем ръкави” означава “Да се хванем за работа!” Тези пословици и поговорки за записани по времето, когато Левски е кръстосвал из Българско. Мисля, че няма нужда да се обяснява за каква работа става дума

  2. Съжалявам, но това не са дрехи от средата на 19 век, не и за нашите земи. Тиранти!!! Навити ръкави!!! Това да не е селянин отиващ на къра? Героизмът на подобна личност се изразява чрез символи – знаме, пистолет, поза, а не единствено и само с нереално за времето си облекло. И не се кривете, това е работническо облекло от нач. на 20-ти век!

  3. Комунистически значи. Забавно. Трябвало е да го изобрази с бомбе и бастунче, може би.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.