„Интересно е съществуването на такива хора, които успяват да творят словесни произведения. Защото това не е лесно, това означава, че се правят някакви компромиси. Отделя се време, което човек инвестира, за да пише. Винаги е хубаво, когато се съберат хора и говорят за литература, вместо да си трошат главите. Кажи две думи за тази книга, защо я написа?“ – с тези думи започна срещата на четящите пловдивчани с Мартин Касабов модераторът Стефан Русинов по време на представяне на книгата „Момчето, което завърза Луната за Земята“, в рамките на двадесет и второто издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ 2024 г. в клуб Fargo.
Мартин Касабов разказа спомен от деветдесетте години, когато баща му започва да поставя решетки на дома им. После допълни, че другият му спомен е как майка му му слага мокри кърпи и е тревожна.
„В тази книга е застъпена темата за болестта и за връзката межди майка и дете. Малко по малко майката разказва приказката на болното си дете и през болестта и съня, то влиза в нея. Пренаписва я и книгата започва да става абстрактна. Тя обговаря въпросите за порастването и какво е любовта между майка и дете, възможно ли е тази любов да отиде на луната и да бъде заземена. „Въжето се къса, някой друг го завързва отново. Това е един процес, опит, който поколенията продължават“, разказва Мартин.
Разговорът продължава със споделяне на автора за образи от книгата, с музиката, която слуша хиляди пъти, бягането от създаване на герои с имена. Стефан Русинов акцентира, че „приказката се наслоява, постоянно се откриват нови пространства и персонажи. Това е сложна приказка.“ После зададе въпроси за работата с редактора Борис Минков, за връзката с асоциациите и думите, за работата с художника.
В минутите за въпроси, се включи със своя отзив за книгата Краси Лозанов. И допълни, че рецензията на Борис Минков е била от шест страници и той не определя книгата като жанрова литература. Лозанов заяви, че книгата подвежда, защото е написана с красив език, а същевременно се оказва, че „губи от бързото четене. Ролята на фантазията е важна в случая, но тя е без значение, ако няма достатъчно работещ алгоритъм за овладяване на тази фантазия“.
По време на събитието до мен стояха родителите на автора. След като приключи срещата, им зададох няколко въпроса. Бащата Христо сподели, че Мартин обича да пише още от дете и разказа моменти от училищните му години. В разговора бяхме единодушни, че „всеки човек има талант, а родителите създават условията той да се прояви.“ Майката на Мартин Касабов смутено промълви името си, когато я попитах. В нейните очи блестеше щастието.
Разделих се с родителите на автора на приказката и се наредих на дългата опашка от хора, чакащи автографи. Предупредих младите мъже след мен, че ще се наложи да изчакат повече време. Оказаха се приятели на Мартин и обещаха да бъдат търпеливи. Докато чакахме, ги попитах дали и те имат планове да пишат книга. Усмихнаха се и отговориха, че „всяка жаба трябва да си знае гьола“. Разсмяхме се и след малко дойде и моят ред да се изправя до автора.
-Две много сериозни теми засягате в книгата: отношенията с майката и темата за деветдесетте години, която все още не е изследвана достатъчно. Не се ли страхувахте, че ще отблъснете читателя?
-Защо да го отблъсна? Ако не се пише достатъчно по тази тема, книгата запълва един глад. От друга страна, аз не мога да пиша за деветдесетте като възрастен човек, който е живял зад политическите промени. Аз тръгвам от един детски ум. Това са моите възприятия и моите спомени. Аз си спомням Лукановата зима, но като един шум от телевизора. Това, което помня, е реалното отражение на тази политика в живота, това, на което съм бил свидетел – за друго не мога да говоря.
-Приказният свят помогна ли да преодолеете тревожността от деветдесетте, когато се връщате към тях?
-Да, именно, това е бягство. Аз помня, че тогава до покрития мост на Марица продаваха любовни романи. Отново едно бягство в изживяванията. Това са ми първите впечатления.
-Коя е най-интересната история, която разказахте в тази книга?
-Трудно ми е да избера. Защото съм влюбен във всички. Много харесвам детектива без сянка. Това е образ, за когото бих написал отделна книга – детектив, чиято сянка разрешава случаите му! И той, ако я загуби, вече става половин човек. Но любимата ми е за вятъра и неговата сестра. Вятърът, който изгубил тялото си и не може да каже на сестра си, че я обича.
-Ако героите имат имена – все пак това момче с вашето име ли ще бъде, или ще му изберете друго име?
-Бих избягвал този въпрос, но ще отговоря с да. С моето име.
-Има ли герой, който е Вашият баща?
-Да, появява се баща ми, но тази книга е за майка ми. Обещал съм му – следващата книга ще е за него.
-За каква сериозна тема ще пишете следващия път?
-Искам да напиша забавен книжарски роман. Аз работя в книжарница. Искам да е забавна съвременна книга. Не знам дали ще успея, но това е нещо, което ми е интересно в момента.
Благодарих за отделеното време, отдалечих се и се обърнах. Двамата млади мъже бяха вече до Мартин Касабов. По лицата им се виждаше, че се радват на успеха на своя приятел.
автор: Таня Йорданова
Снимки: Ванеса Попова
