АктуалноГрадътЖивотЗабавлениеЗабравеният градКултураНовини

Кои са най-старите пловдивски кина?

За съжаление, те вече не са действащи и в момента или са сменили тотално функциите си, или са напълно изоставени

Източник: Lost in Plovdiv

В 21 век не можем да си представим живота без филмите и ходенето на кино е едно от любимите ни забавления, особено през студените месеци. Всяка седмица има редица премиери на холивудски продукции и дори дните понякога не стигат, ако искаме да изгледаме всички хитови заглавия по екраните.

В България киното навлиза едва в началото на 20 век и бързо се превръща в основен повод за събирания и източник на информация за общността. В Пловдив първото кино, което отваря врати през 1912 г., е Екселсиор. За неговата история подробно сме писали в статията ни Европейският блясък на кино Екселсиор и няколко години то било сред най-посещаваните места под тепетата. Салонът му бил голям и с капацитет около 400 седалки и още над 200 на балкона, плюс пет големи ложи. Под екрана се намирала оркестрина, в която заставали озвучаващите оркестри при прожекциите на нямото кино, защото едва през юни 1929 г. за първи път в Пловдив започва инсталирането на апаратура за филми със звук

През 1927 г. пък се открива кино Астория – на мястото на шадравана пред днешната сграда на Общината. През 1934 г. то бива прекръстено на „Капитол“.

Само две години по-късно, 1929 г. е готова сградата и на кино Пикадили по проект на архитект Грозев. Днес на негово място е книжарница Хеликон. За постройката пресата  възторжено съобщава, че е най-модерна като елегантност, комфорт и инсталации. Сцената е широка, ложите и на партера, и на етажа са уютни, а във фоайетата дори има стенописи, за съжаление – незапазени. През 1939 година отново Грозев е нает от собственика за ново преустройство. Вътрешните стени са пребоядисани „постно“, дъсченият под е заменен с мозайки. Установени са съвременни стандарти за 70 см разстояние между местата и новата зала вече побира 520 души – впечатляваща цифра дори за днес. Централният вход е бил, където е и днешният, отново с три врати. Преди сегашните каси на книжарницата са били стълбите за горния етаж. Екранът е бил в дъното. Залата е имала и изключително ефектен таван. Интересна е била фасадата – с пет тесни островърхи отвора за прозорци и хоризонтални тухлени ленти. Пред тях има и елегантна козирка.

Цялото пътуване в историята на пловдивските киносалони четете в Lost in Plovdiv

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина