Какво е задължително да опитате в Родопите
Екипът на едниствения дигитален гид за Града под тепетата – Lost in Plovdiv, ни води на еднодневна ексурзия в близката планина, за да ни потопи в кулинарната магия на автентичната българска кухня
Често ни питате за места, на които да похапнете нещо истинско, домашно и приготвено както бабите ни едно време са подхождали към храната – с любов, уважение към продукта и без много претенции за оригиналност и фюжън елементи. Вече имаме статия, посветена на рецептите, с които страната ни най-вече е известна по света, но днес ще разкрием още малко от богатството на една кухня, която всички обожаваме и свързваме с вкуса на родното.
В миналото Родопите не са били свързани с цялата страна с удобни пътища и снабдяването с продукти е ставало доста по-трудно. Това е принудило жените в планината да приготвят храната си с произведеното в градината си или на полето. Фасулът е картфите са едни от най-типичните култури за региона, а интересен факт е и, че тук се е отглеждала житната култура лимец, която траките са използвали ежедневно. Родопчани са известни и като добри скотовъдци, а безспорните качества на тяхното кисело мляко ни прославят и до днес по света.
А ето и 5 от най-известните ястия в планината, които задължително трябва да опитате при следващото си посещение там:
Една от емблемите в местността е прочутият смилянски боб. Той е един от малкото традиционни български продукти, които се ползват със статут на защитено наименование. Местните жители го наричат с името фасульовица. Методът на отглеждане традиционно се е запазил с поколения наред. Насажденията се обработват ръчно, тори се с естествен оборски тор. От смилянски боб в Родопите се готвят редица ненадминати вкусотии като бобена салата, бобена разядка, боб чорба, паниран боб и много други.
Снимка: Ресторант Родопчанка
Няма как да не сте чували и за прословутия родопски пататник. За това ястие често се казва, че колкото къщи има в Родопите, толкова и начини на приготвяне на пататника има.. Някои го приготвят на сач или в тава в старите печки на дърва, други пък на тиган или на фурна. Рецепетата включва настъргани картофи, лук, сирене, яйца и подправки.
Продължаваме кулинарната си наслада с родопската баница или така наречения клин, който не отстъпва по известност на пататника. Той може да бъде с разнообразни съставки – ориз, мляко, сирене, масло, коприва, спанак, тиква, но най-често се предлага във варианта с ориз. Прави се с точени кори, ориз, яйца, сирене, краве масло и сол. Приготвя се подобно на обикновена баница, с разликата, че в плънката се слага ориза Най-добре се комбинира с айран или кисело мляко и е идеален за похапване по всяко време.
Снимка: Ресторант Българче
Друго родопско ястие, с което местността е известна, е качамакът. В България се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение. Приготвя се от царевично брашно, сварено в подсолена вода. Вариациите в поднасянето му са много, но най популярни са гарнирането със сирене, препържено масло с червен пипер, или с пръжки. Всеки опитал веднъж, не забравя този питателен вкус, завещан от нашите деди.
Снимка: Ресторант Българче
Връх на кулинарната магия обаче, е чевермето. Големите майстори на печеното на шиш агне разказват, че истинското родопско чеверме става най-добро от едногодишно животно. Ритуалът по приготвянето му продължава поне 5 часа, а традицията ревностно се спазва по време на селските събори. Месото е готово, ако когато се тръсне от шиша, директно само пада в тавата, а едно от най-вкусните неща преди самото похапване на агнето, са филии хляб, поставени под него, докато то се върти шиша и богато напоени са ароматните сокове от месото.
Дори и да сте поели само на кратка разходка в планината, не пропускайте да се отбиете в някое местно заведение, защото гарантирано няма как да похапнете нещо толкова автентично в града!
