Къде в Пловдив е къкрил „вечният бульон“?

Днес от Гаваз хан са останали единствено историческите спомени, но историята за неговия „вечен бульон“ напомня, че Пловдив крие не само древни руини

Представете си супа, която никога не е била сготвена отначало. Ден след ден, година след година, в един огромен казан се добавят нови продукти и вода, а бульонът продължава да къкри непрекъснато. Колкото и невероятно да звучи днес, подобна практика е съществувала и в Пловдив преди векове.

По време на обиколката, посветена на османското наследство на града, нашият гид Илия ни разказа за едно любопитно място под тепетата, където според историческите сведения се е приготвял т.нар. „вечен бульон“. Това бил Гаваз хан – единствената известна ахчийница (голяма обществена кухня) в Пловдив по онова време.

Самата идея за „вечния бульон“ произхожда от Средновековна Европа. Вместо всеки ден да се пали огън и да се готви отначало, домакинствата и странноприемниците поддържали един постоянен съд на огнището. В него се добавяли вода, кости, зеленчуци, зърнени култури и други налични продукти. С времето вкусът ставал все по-богат, а храната можела да нахрани десетки хора.

Гаваз хан е построен през XV век и остава важна част от живота на града векове наред. По-късно, между 1857 и 1873 година, в сградата се помещава и първата дружествена книговезница на Христо Г. Данов…

Цялата история на „вечната супа“ и легендата за хана четете в Lost in Plovdiv.com.