Паркът с красивите ландшафтни елементи от преди половин век може да бъде задушен от бъдещия паметник
Бъдещият „мемориал“ няма да пази адекватно паметта за безсънните нощи на героите, поставен между бензиностанции и нови кооперации, смятат от Съюза на ландшафтните архитекти
Джемдем тепе е най-далечният и най-малко „цивилизован“ от пловдивските хълмове, както през античността, така и днес. Неслучайно носи и това име – „адски“ или „далечен“. Но все пак там също има опити за социализация с различни елементи ландшафтна архитектура.
Най-известната част от тепето е „Детската железница“. Но освен нея творци са работили и по други места, за да направят хълма малко по-малко див, но все така природна забележителност. Това става през 70-те години с проект на арх. Иво Ковачев и ланд. арх. Мария Ковачева-Бакалска.
В тъй наречената градина „Мадара“ в южната част и югоизточна част на хълма са оформени различни пространства – подход със елегантно стълбище и различни парково-архитектурни елементи около него. Днес те все още се ползват от много граждани, а и видимо и от любители на екстремното колоездене и скейтбордисти, изполващи рампите.
Макар и опазени в относително добро състояние, много от парковите структури не се поддържат. Такива са различните водни елементи, които се вижда, че в миналото са били пълни и са се ползвали, а днес пустеят. Впечатляващите абстрактни композиции по парапетите около стълбището и малките басейни също са в относително добро състояние, но някои от тях са издраскани със спрейове.
Тъкмо това е мястото, на което се планира изграждането на бъдещия Мемориал на загиналите във войните за национално обединение. Още преди почти 2 години Съюзът на ландшафтните архитекти е изпратил становище, в което предлага алтернативи за паметника. Мястото не е подходящо, тъй като 10-метровият паметник ще стои „в сянката“ на Стоматологичния факултет, който е много по-голяма сграда.
Околната среда от бензиностанция и кооперации също не е подходящ за такъв мемориал. Това няма да е адекватният начин да си спомняме за безсънните нощи, които нашите герои войници са се жертвали за родината, пишат в становището си архитектите. Затова те предлагат и алтернативи – в северозападната част на хълма, между булевардите „Санкт Петербург“ и „Менделеев“ или други терени на Министерство на отбраната, или на терени с друга собственост, например в района на Братската могила.
Архивните снимки в галерията са част от становището им от личния архив на ланд. арх. Мария Ковачева-Бакалска.
Много романтично беше там в началото на 80-те, много сме играли. Но за пръв път чувам че се казва Мадара. Благодарим за информацията.