АктуалноБългарияЗабравеният градКултураНовини

Какво помнят пловдивските евреи от 10 март 1943 – ВИДЕО

Това е д-р Хаим Йерохам Пардо, името му означава милосърден живот. Неговият е такъв защото десетилетия работи като хирург във втория по-големина град в България. Пловдив – спасил своите евреи преди 80 години.

Родът на баща му идва по тези земи през XVI век, 87 години след появата си на бял свят възрастния мъж помни имената на всички, които са помогнали на семейството му да оцелее в онези страшни времена когато евреите са подложени на геноцид.

87-годишният лекар бе един от десетките пловдивски евреи, които тази сутрин се преклониха пред силата на съгражданите си и българската църква от онова смутно време, когато милиони техни събратя загубиха живота си.

Виждам го на този ден пред „Паметника на благодарността“ на пл. „Цар Калоян“ до Централния дом на младоженците повече от 20 години. Когато за пръв път чух разказа му, признавам си, че плаках.

Една комшийка вика на майка ми: „Моля ти се, дай ми го, защото ще ви карат да ви правят на сапун!“ После питах мама „щеше ли да ме дадеш“, а тя вика „да“

Вижте разказа на едно 7-годишно дете за 10 март 1943 година 80 години по-късно.

Споменът за събитията и благодарността за спасението остават и се предават на поколенията, за да възпитаваме всеки ден толерантността в себе си и децата си.

След д-р Пардо говориха и двама от учениците от ЧОУ “Роналд Лаудер” София – Лора Мезан и Бен Алмалех, които разказаха спомените на техните баби и дядовци.

Пред стотиците пловдивчани и гости от страната и чужбина, дошли да почетат в Пловдив 80 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, Бен разказа как дядо му имал право да излиза навън, по улиците на Чирпан само за 2 часа на ден и с жълта звезда на гърдите.

Кръглата годишнина от спасяването на евреите в България по време на Втората световна война стана повод отново да се отбележи героизма и доблестта на българския народ, на видни общественици, представители на Българската Православна църква, политици, интелектуалци и граждани, които отказват да предадат своите еврейски сънародници и успяват да ги опазят от лагерите на смъртта.

Спасяването на българските евреи е единствен по рода си акт, с който цял един народ се опълчва срещу антисемитската политика в годините на Втората световна война.

Началото на честването поставиха четири талантливи деца от „Арт Войс Център“ с музикален педагог и ръководител Румяна Иванова. Те изпяха две песни, едната от които бе „Ние сме света“ на Майкъл Джексън, изпълнена от Георги Димкин – възпитаникът на школата, който спечели сърцата на публиката в благотворителното шоу „Като две капки вода за всяко дете” с UNICEF.

За да почетат важната годишнина, гости на церемонията бяха Кметът на Пловдив- Здравко Димитров, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, Областният управител на област Пловдив –д-р Ангел Стоев, Председателят на Общински съвет Пловдив-инж. Александър Държиков, Председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ – проф. д-р Александър Оскар, Председателят на Централния израелтянски духовен съвет – Максим Делчев, Генералният консул на Република Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю, почетните консули на Република Италия –Джузепе Де Франческо, на Република Сърбия –Анастасия Солакова, на Казахстан–Митко Солаков, Председателят на Окръжен съд – Пловдив – Розалия Шейтанова, общински съветници, представители на партии, членове на управителния и консултативния съвет на Фондация „Заедно“, ученици от Частно основно училище “Роналд Лаудер” – София към ОЕ “Шалом”, общественици, ръководители на културни институции, представители на еврейската общност в Пловдив. Сред гостите бяха Виктор Меламед, Лея Коен, семейство д-р Нарцис и Гюрай Ходжеви и представители на общността от Израел и САЩ, специално пристигнали за честванията.

Водещ на честването бе инж. Светлозар Калев – председател на ОЕ „Шалом“ Пловдив. В словото си той припомни за ролята на Пловдивския митрополит Кирил, който прекрачва оградата и влиза в еврейското училище, превърнато в жандармерийски участък, за да вдъхне кураж и увереност на събраните за депортация евреи със знаменателните думи: „Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете за лагерите на смъртта да тръгнат!“.

Припомнена бе ролята на д-р Обрейко Обрейков – председател Търговската камара – инициатор за подписка против депортацията, заедно с Димитър Пешев с основна роля в спасението. Споменати бяха и действията на юристите Йордан Ковачев, Недко Каблешков, Георги Тодоров, Георги Кръстев, ролята на о.з. полк. Цветан Мумджиев, не допуснал младежи от еврейските трудови лагери да се завърнат през 1943 г. по родните места в Беломорието, където ги е очаквала сигурна смърт, и организирал скриването им по къщите на родното си село.  Припомнено бе и името на шивача Миленков, написал лично протестно писмо до царя, както проявената храброст и подкрепата от много знайни и незнайни граждани на нашия град. Всички те са извършили действия, които са могли да застрашат живота им и бъдещето на семействата им.

Официалното слово по повод 80 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта бе произнесено от председателя на организацията на евреите в България „Шалом“ проф. д-р Александър Оскар. След него думата бе предоставена Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений. Инж. Лалка Обрейкова, внучка на Обрейко Обрейков – тогавашен председател на търговската камара разказа спомени, които нейното семейство съхранява.

С едноминутно мълчание всички присъстващи почетоха паметта на хората, участвали в спасяването на българските евреи в онези драматични времена преди 80 г. и отдадоха своята почит към жертвите  на холокоста. В края на митинг-поклонението официалните гости и гражданите положиха венци и цветя на „Паметника на благодарността“.

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по програми за свободата на словото и разследваща журналистика.

4 коментари

  1. Кристофър Браунинг описва в книгата си Обикновени Мъже, как поляците влизат в къщите на изкараните насила евреи и започват да крадат покъщнина и скрити ценности.Често намират скрити деца и майки в къщите и веднага викат немските войници които ги отвеждат до пазара, а след това в гората където биват разтрелвани на деня.Когато евреите започват да умират от глад във Варшавското гето им продават парче хляб за пръстен с диамант. Всички Европейски народи помагат за избиването на евреите, всички освен България. Аз лично съм горд с този факт.

  2. При цялото ми уважение и към евреите и към организаторите, но сети ли се някой да се организира и тържество пред паметника на Патриарх Кирил срещу централна поща. Като пловдивски митрополит е първият, който застана в защита на евреите! Поклон!!!

    1. Старата еврейска поговорка гласи: „няма не наказана добрина“.
      Ще въртят ,ще сучат и така ще извъртят нащата ,че никой никого не е спасявал ,а че те са жертви на фашизъм и кви ли не подобни акабализми.Тълкувай си я както щеш ,ала едно е ясно за пет живи чифута в Пловдив се пишат статия след статия от тази драскалница на грантова хранилка.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина