Актуално

Доживяхме: Чакат на опашка за поезия

Александър Секулов с мускулна треска на дясната ръка от раздаване на автографи върху творбата си “Карти и географии”

Сашо Секулов представи новата си книга
Сашо Секулов представи новата си книга
Не всичко е изгубено, възкликна известен пловдивски културтрегер снощи в Стария град. Оптимизмът дойде от невиждана опашка за поетична книга. Тя се изви в бившия ресторант Аполония в архитектурния резерват, където майсторът на изящното слово Сашо Секулов представи новата си творба “Карти и географии”. Почитатели на емблематичния автор, който според много литератори и критици се е затичал към признанието Класик, чинно чакаха за неговия подпис, подредени в дълга колона. А Сашо днес е с мускулна треска на дясната ръка от безбройните автографи, които остави върху корицата на съвършената си поезия. Опашката за автограф от Секулов
Опашката за автограф от Секулов
Издателите на книгата от Сиела и писателят Емил Андреев представиха творбата, а Секулов прочете една от поемите си и едно кратко стихотворение. След което се поклони на гостите и почерпи с бяло винце.  
В двора на къщата-музей на Енчо Пиронков дойдоха писатели, поети, художници, актьори, журналисти, маниаци на тема литература и изящество, бивши управници и както подобава- нито един представител на настоящото културно ведомство в общината.
Новата му книга е изненада за читателите на двата му успешни романа “Колекционер на любовни изречения” и “Малката светица и портокалите”. Изящният том представя цялостно поетиката на един от значимите съвременни български писатели. Книгата разказва в поеми и стихове историята на мъж, изминал пътя от конквистадор на лятото до скитник из светлината, поясниха от Сиела. Емил Андреев се разхожда из Карти и географии
Емил Андреев се разхожда из Карти и географии

За книгата “Карти и географии”
Отплавал с бавните кораби на младостта, пътуващият мъж търси своето име, чува как броните пеят в ръждивата тишина, разбира, че само свободата е ужасът на роба.
Нататък е небе, което не сънува хоризонти и бойното поле при Маратон е пълно с трупове на хиляди вестители.
Тогава сред звездите се провира забравен дирижабъл, въздухът става объл и мъжът осъзнава, че още диша и още светлината го владее. И там, под красивия плод на узряващото време, той научава своя дълъг урок: мъжът се приближава като кораб, а се отдалечава като остров.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина