Д-р Антоанета Томова: В много случаи можем да лекуваме рака и без химиотерапия

Д-р Антоанета Томова е специалист по медицинска онкология, с над 33-годишен опит в лечението на рака. От 1988 г. работи в КОЦ-Пловдив и от 1998г.  е началник на химиотерапевтично отделение. Има специалности по вътрешни болести и онкология, специализирала е палиативни грижи и симптоматичен контрол в Оксфорд, Англия, медицинска онкология в „Чаринг Крос“ – Лондон, в Манчестър-в  „Кристи хоспитал“, Англия, медицинска онкология в Медицинския университет – Виена, Австрия, както и в Гърция и в Хайделберг Германия и в Брюксел Белгия. Участвала е в над 50  обучения по линия на Европейското училище по онкология за лечение на солидни тумори и в конгресите на европейската и на американската асоциация по онкология. Носител на множество признания в инициативи на пациентски и други организации. Участва като съавтор на публикации в най-престижните онкологични периодични издания.

Д-р Томова с Вашата пациентка Ваня Трифонова станахте герои в Национална кампания „За рака – с надежда“. Каква е рецептата Ви за успеха в нейното лечение?

Още при първата ми среща ми направи впечатление, че тя е доста балансирана, трезва, типичният шок, през който минават болшинството от пациентите, не беше типичен за нея. Тя ми се довери изцяло, аз я убедих, че не е сама, че започваме сериозна и важна стратегия по нейното излекуване и че в лицето на целия ни екип в КОЦ Пловдив тя има гаранция, че всичко ще бъде направено по правилата на най-добрите практики в света, в областта на онкологията. Беше в доста ранен стадий, имаше сериозни шансове. Обръщам се към всички – има смисъл в профилактиката, в скрининга, колкото по-рано открием рака, толкова по-големи са шансовете за излекуване.

Първото лечение на рака е най-важно, ако то е успешно, ако се проведе от правилния екип, ако е изцяло според правилата на добрата клинична практика, то има потенциалът да изкорени болестта и да излекува този пациент завинаги, и тези пациенти да бъдат лонг сървайвъри и на петата, и на десетата, и на петнадесетата година да ги има тези хора, да са си при семействата и да живеят пълнокръвно като нормални хора без диагноза.

Как успявате да преборите страха на пациентите, първоначалния шок от диагнозата?

За мен е много важен първият разговор с пациента. Той е ключов. Защото аз трябва да го въведа в тази нова, непозната и плашеща обстановка и да обясня какви са методите, с които работим, особено този, в който аз имам експертиза, медицинската онкология, онколекарствено лечение, лечение с лекарства от различни класове, сред които химиотерапията най-много ги плаши. Ако ние сме екип, ако дословно пациентът изпълнява всичко, което препоръчаме, това е една от гаранциите, че ще изкореним болестта. В този първоначален разговор уточнявам правилата, обяснявам на пациента как може да си помогне сам, че аз ще навигирам чисто медицинската част, но искам да мобилизирам техния естествен потенциал за самоизлекуване и те да бъдат кооперативни и да ми помагат с техните променени навици, да наблегнат на правилните – правилно движение, правилен сън, правилна психохигиена, правилно оводняване, релаксационни техники. Че както имат малшанса да се разболеят, така имат и дарбата да се излекуват. Казвам го на всички. Но не всички като ме слушат ме чуват, а като ме чуват, го разбират, а като ме разбират, намират воля в себе си да го приложат. Пациентите, с които се гордея, такива, които съм излекувала и в четвърти стадий, които отдавна не трябва да са сред нас, а въпреки това  пет, десет, и двадесет години по-късно са все още при нас, те са ме чули, разбрали и го прилагат този правилен подход, променили са си начина на живот,  и са оцелели.

Споменахте, че химиотерапията плаши хората. Има ли начин тя да бъде избегната?

Добрата стара химиотерапия е един от класическите методи. Първите препарати са с 50-60 годишна история. Тя си остава един гръбнак в лечението, но вече има много по-модерни нови класове прицелни терапии, имунни терапии, ендокринни терапии, различни комбинации. Всичко, което е измислено като терапии по света, го има и тук при нас, препаратите се покриват от Здравната каса и са безплатни за пациента. В много от случаите можем да заобиколим химиотерапията и го правим. Пациентките са притеснени най-вече, че ще загубят косата си – имаме апарат, който опазва косата във висок процент. 1-2 такива апарата има в страната. Страхуват се от гадене и повръщане, има достатъчно силни медикаменти, с които и това контролираме. Много неща умеем да контролираме, така че елегантно да се понесе лечението, ако не може да се избегне точно този тип лечение. Трябва екипът да е загрижен как се чувства пациентът и да направи всичко първо да не вреди и второ да постигне ефективност.

Възможно ли е в България пациентът да получи същите лекарства, каквито би получил в Германия, Турция?

Да и не го казвам аз, казват го пациентите. В ерата на интернет всеки може да провери с какво лекуват и там, и тук. С тази разлика, че тук лекарствата са безплатни и не е нужно да продаваш всичко, което притежаваш, за да ги получиш. Ето връщам се на примера с Ваня. Тя има близки в Нова Зеландия, съпругът й работи в Германия, можеше да избере Турция, но избра нас. Първо защото е от Пловдив, второ защото при нас всичко е безплатно, трето защото е най-модерното комплексно лечение, което въобще е измислено по света, ние го имаме в нашата болнична аптека и го даваме по каса. Удобството да си си у дома, да си до близките и да постигнеш всичко без големи разходи, и то да е устойчиво във времето. Тя ни за миг не се е колебала и не е търсила алтернативи. България е в Европейския съюз, в България има много стабилна онкологична мрежа. Ние имаме целия панел от лекарства, с които нормалните страни разполагат.

КОЦ Пловдив първоначално беше единственото и първото онкологично комплексно заведение, което се грижеше за онкопациентите. Ние оставаме с тази 70-годишна традиция, история, експертиза, авторитет, изградена опитност, интуиция, изкуство и мултидисциплинарен екип. Всичко е тук накуп, комбинирано, комплексно и се осъвременява постоянно, отново се събираме, разглеждаме случая в хода на лечението и след това. Достъпът на пациента е бърз, ако на единия ден онкологичният комитет го реши, на другия ден това лечение може да започне.

Отделно имаме двама психолози, един психиатър, които се грижат за допълнителни консултации в тази посока, за намаляване на стреса, помагат с техните техники да се намали тревожността, да се подскажат допълнителни техники за релаксация, йога, молитва, рисуване, танци, планина, контакт с природата. Една палитра от възможности, с която пациентът да се разсее, да си създаде позитивна емоция и да загърби тази промяна на 180 градуса в своя живот, в който чува тежки диагнози, вероятно недобри прогнози, за да може да изплува и да мечтае за реалността и за бъдещето, което винаги е по-добро, ако човек положи старание. Ние имаме много дълъг и добър път извървян, в интерес на пациентите, с натрупан много опит, експертиза и изкуство в тази област.

Какво беше ракът, когато преди 30 години започвахте своята кариера?

Тогава бяха триста диагнози, базирани на това къде е локализиран ракът. Всяка от локализациите си има подвидове. Сега вече се разчете човешкият геном, молекулярната биология напредна много, дълбочината на познанието е вече огромна, отделно онкологичната индустрия произведе много нови молекули, с които ние да атакуваме определени прийоми на раковата клетка да иска да убива и тя умира, тази ракова клетка от правилното лечение. И всяка една от тези локализации е кошница с пет или десет, или двадесет различни подвида, които изискват различно лечение. И точно сега е моментът, навлизат генетични изследвания, които ще стават все по-достъпни и по-евтини, при които ние ще знаем все по-детайлно какви са характеристиките на заболяването при отделния пациент и на база на тези характеристики ще видим кои от нашите нови най-модерни лекарства са най-подходящи за този човек. Ще се заобикаля в голяма степен нуждата от химиотерапия, ще се правят комбинации. Ние провеждаме прецизирано индивидуализирано лечение на база на индивидуалните характеристики на заболяването на пациента в този момент.

Преди години принципът беше на всички правим всичко, с цел да не бъдем упрекнати, че спестявайки нещо, това е причина нещата да не тръгнат добре. Сега се говори за екипна работа и за персонализирана медицина, това е новата мантра и новата парадигма. В момента най-важното е на правилния болен, правилното лечение, в правилното време, нито повече, нито по-малко, а точно колкото е необходимо. Вече сме в ерата на генетично обусловената прецизна онкология.

Можем ли да предскажем рака?

Вече има генетични изследвания, Анджелина Джоли направи известно това изследване за рак на гърдата, тъй като майка й е починала в млада възраст и тя се е страхувала да не повтори нейната съдба. Тя се изследва, доказа носителството и знаем какво предприе тя в името на това да не се разболее – радикално отстрани гърдите си. Освен този тип генетични изследвания има и други, за други диагнози, ще се разширява това познание, тези тестове стават все по-достъпни. Някои неща правим тук в КОЦ, други са въпрос на близко бъдеще. Много бърз е темпът на развитие в онкологията, мисля, че няма друга медицинска област, в която да е постигнат толкова голям прогрес за толкова кратко време и аз съм горда с това, че съм съвременник, изследовател, участник в този прогрес. Аз съм възхитена и вдъхновена, защото те дават много по-голям шанс за нашите пациенти, дават надежда за тях, и това укрепва моята убеденост и възможност да дам някакви гаранции, макар че е деликатно в онкологията да дадеш гаранция, но стъпвайки на доказателствата и на този голям прогрес ние ставаме все по-убедени, че можем да помогнем, да контролираме заболяването, да излекуваме ранните случаи. Затова трябва да се мисли за профилактични прегледи, скринингови програми, рано да ги хващаме, рано да се излекуват, с много малко пари се постига това, а после хората живеят с десетилетия и е много важно, защото те се връщат в обществото пълноценни във всичките им роли – на творци, на родители, на членове на семейства. Те са благодарни за всеки следващ ден на белия свят, те осъзнават какво чудо е това, да се събудиш здрав, нищо да не те боли, да идеш на работа, да си пълноценен член на това общество и това е смисълът на нашето изкуство.