Архивите разказват: Домът на благотворителността става най-известното здравно заведение в Пловдив   

Актуално Забравеният град Новини

Тогава медиците се борели с Жълтата гостенка

Непоказвани документални кадри от Държавен архив 80 години след смъртта на един от най-благородните и достойни българи от първата половина на XX-ти век – Димитър Петров Кудоглу

На 7 март 2020 год. отбелязваме 80-годишнината от смъртта на един от най-благородните и достойни българи от първата половина на XX-ти век – Димитър Петров Кудоглу. Роден е на 21 август 1862 г. в село Габрово, Ксантийско, в семейството на Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. Първоначалното образование получава в родното си село, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски. Ранната смърт на баща му го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майка му и сестра му.

Домът на Димитър Кудоглу в Дрезден. 1933 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 355, л. 3.

Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 г. прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу съсредоточава дейността си в откупуването и преработката на суров тютюн в град Ксанти. Тук той създава семейство с красавицата Екатерина, момиче от един от най-известните и заможни родове в Беломорието. Успява да умножи своето богатство и започва да търси перспектива на търговията с тютюн от Османската империя за чужбина.

Тютюневите складове в Пловдив, отстъпени от дарителя Димитър Кудоглу за издръжка на Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив. 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 349, л. 26.

През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Тук българското семейство устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и успешно се адаптира към елитното общество. Домът им е устроен съгласно традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални фамилии. През годините Димитър Кудоглу запазва връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорския край, той посещава родното си село и се интересува от училището, църквата, лечението на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а през 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.

Реч на Димитър Кудоглу пред официалните гости при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 28.

До Балканската война в 1912 година дейността на Димитър Кудоглу е свързана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. След войната империята губи територията, където се произвежда тютюн. Към България са присъединени Беломорска Тракия и части от Македония с традиции в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали извън България, донасят в старите предели, най-вече в Пловдив, опита в отглеждането и манипулацията на тютюн. През Първата световна война той реализира много сделки за снабдяване на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария.

Димитър Кудоглу приветства множеството при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 29

С лични средства през 1908 – 1909 г. приспособява собствена сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, родното му село е изгорено от гръцката армия и турските башибозуци от околните села. Цялото население е прогонено и се спасява с бягство през планината към долината на река Арда в старите предели на България. Съселяните на Кудоглу се заселват в района на Пловдив. Разбирайки за тази трагедия, той изпраща помощи, за да им помогне. Оттук започва и неговата благотворителна дейност в България.
През 1913 и 1914 г. той оказва помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества. След включването на България в Първата световна война през 1915 г. прави дарения на: дружествата на „Червен кръст“ в Пловдив, София и Ксанти, дружество „Самарянка“ в Пловдив, различните фондове на царското семейство, на българските пленници чрез благотворителни организации в Швейцария.

Димитър Кудоглу с прeмиера Андрей Ляпчев и професор Берон при освещаване Дома на благотворителността и народното здраве “Димитър П. Кудоглу” в Пловдив. 8 ноември 1927 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 30

Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността“ с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и място, но до практическа реализация не се достига. През 1917 г. организира безплатни трапезарии в Кавала, Ксанти и София със 100 000 лева. Изразходваните от него средства по това време надхвърлят 3 милиона лева.
С писмо от 29 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата дейност на дарителя и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен.

Чакалнята на отдела за борба с туберкулозата при Дома на благотворителността и народното здраве. Б.д. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 37.

Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата му след лечение в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение ДОМ, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“.

Преглед на пациент в отдела за борба с туберкулозата при Дома на благотворителността и народното здраве. Б.д. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 38

В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“ в Пловдив, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация.

Снимка/източник: “Енциклопедия Пловдив”

На 8 октомври 1927 г. в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него „Дом за благотворителност и народно здраве“.

През 1927 г. Кудоглу е обявен за почетен гражданин на Пловдив.

Домът на благотворителността и народното здраве става най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди болни от Пловдив и Южна България намират тук съвет и лечение. Историците са изчислили, че до 1944 г. дарението Димитър Кудоглу за Дома надхвърля 39 милиона лева, като лечението на бедните е напълно безплатно.

Траурни венци от войската и гражданството при погребението на Димитър Кудоглу. 8 март 1940 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 79.

След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк.

Траурно събрание в Дома на благотворителността и народното здраве по повод смъртта на благодетеля Димитър Кудоглу. 7 март 1940 г. ДА – Пловдив, ф. 1208 к, оп. 1, а.е. 345, л. 78.

Още през същата година в градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст – паметник. Но през 1951 г. паметникът, заедно с диспансера са преместени в края на града – на Цариградско шосе.

Източник: Държавен архив – Пловдив

Архивите разказват: На 21 август през 1862 г. е роден Димитър Кудоглу.

Споделете ни във:

1 коментар за “Архивите разказват: Домът на благотворителността става най-известното здравно заведение в Пловдив   

  1. Или може би Балчев, ама той щеше да се подпише … Многословието “…закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“ в Пловдив…” СЛЕДВА НЕЗАБАВНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА ОТБЕЛЕЖИ ИМЕТО НА ВЕЛИКИЯ НИ АРХИТЕКТ СТОЙКО СТОЙКОВ (АВТОР И СРЕЩУ СЛЪНЧЕВИЯ ЧАСОВНИК НА ДЖАМИЯТА), баща на комплексирания “Засл.арх” Желязко Стойков “Буби” (с кощрамба!) БУТНАЛ дом Кудоглу заради украшателското грандоманско непотребно разширение на дотогавашната елегантна Пощенска Палата в стил Баухаус. ( https://drive.google.com/file/d/1ytPuoE3_G-kg-MhtUt4oseRAYeywMskc/view )
    Нито Телеграми вече, нито Телефони, нито Колети, нито Записи, нито Пощи бе, Буби, БУТАЧО…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.