Кирил Николов
И днес, както в предишните години на моя живот, както в годините на всички останали животи около мен, а и по-далеч от мен…, както /вероятно още известно време/ ще бъде, дойде пролетта. А тя се запъти към нас с шейна, стремглаво юрнала се по изненадващо дебелия мартенски сняг, но пристигна с екзалтираните си пролетни фанфари на птичите химни, надути от новороденото слънце и топъл въздух. С планинските минзухари, чийто възторжено лилави цветове пробиха мокрия, захаросан сняг, с тревата, чийто нежнострунни листенца приютиха първите, най-нетърпеливи теменужки, с шарените туфички от игличини, на чийто цветове децата не устояват и ги късат…, с кобалтовото небе, в чийто прегръдки се разлюляхя от южния вятър боровите върхари.
Хубаво ми е днес. Знам, и вие се чувствате така.
Знам, че сте и малко гузни от това чувство, неподвластно на контрола ви. Защото мислите, че животът е прекалено тежък и несправедлив. Че е натрапчиво грозен, когато ежедневно ви унижава. Че има толкова проблеми, които пролетта с нейната видиотена еуфория няма да реши, та съвсем ненужно и дори разхитително е да й се отделя особено внимание.
Да. Но защо, по дяволите все пак ни е хубаво? И ако се чувстваме добре, трябва ли да сме гузни от привидната безпричинност на тази емоция? Вярно е, задавам тъпи въпроси. Всеки може да ги зададе, а и те са задавани от памтивека. Задоволяващ отговор не са получили. Няма и да получат. Обречени сме на незнание относно причините за нашето щастие, защото цялата ни енергия отива, за да научим и анализираме причините за нашето нещастие.
Обаче сега съм пред широко отворения привечерен прозорец. През очите ми, през носа ми, през ушите ми, през дланите ми, разперени, за да уловят магическите трептения на рождествения сезон, в сърцето ми се настанява покой. Покоят на щастливия човек, който днес не иска да знае защо през останалото време е нещастен.
Отворете прозорците, отворете сетивата си, затворете, не – залостете, оная гадна задна портичка, през която тровите въздуха си, и дишайте, дишайте, дишайте…!!!
Това можем да правим през всички сезони, нали?!
