ЖивотКултураНовини

Атанасовден бележи средата на зимата

Атанасовден е християнски и народен празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. . На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

Според народните поверия Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“.

В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.

Вярвания

Народът вярва, че на този ден светията си съблича кожуха, облича бяла копринена риза и отива да вика лятото: “Иди си зимо, да дойде лято!”. Като чуела това, зимата си стягала кожуха, за да си иде и да отстъпи място на лятото. В българската традиция е популярен изразът “Атанас дойде, дойде лятото!” Затова празникът е известен още и като “Среди зима”.

Не се играе хоро на мегдана заради легендата, че чумата се качва на висока топола и оттам избира жертвите си. Затова и в древността на този ден се избягвало преминаването покрай високи и стари дървета.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата, за да се предпазят семейството и домашните животни от шарка, чума, мор, холера, синя пъпка. Не се подхваща и нищо ново.

Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.

Ритуали

Характерен за празника е и ритуалът “побратимяване”.

Хората излизали по високите могили да посрещнат изгрева, а на връщане жените и децата берели първите пролетни кокичета и кукуряк и се кичели с тях за благополучие и дълголетие.

Трапеза

Също както и на Антоновден, се приготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез срещу болестите. В някой райони е характерна направата на питки с формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.

Освен обредния хляб, колели и за курбан черна кокошка или черно пиле. Обичаят се нарича кокоша църква. Пилето се приготвя по различен начин – печено, варено или с месото готвят яхния, но задължително го раздават. Вярва се, че “болестите бягат от черното пиле”, а перата му имат целебна сила – особено за деца, които се сепват нощем насън. Когато раздават от хляба и курбана казват: “Свети Танас да помага!”, вярвайки, че светецът пази хората и домашните животни от смъртоносни болести.

Имен ден празнуват всички с имена производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“: Аня, Атанас, Атанаска, Ася, Нанси, Наска, Наско, Hасo, Настя, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Таня, Тинка, Тина, Танко, Танка.

Празника има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина