Арх. Петкана Бакалова: Има опасност от профанизиране на културно-историческото ни наследство

Живот

Арх. Петкана Бакалова: Промените в ЗКН се недомислени

Архитектът предлага създаване на специализиран експертен съвет за паметниците на културата

Арх. Петкана Бакалова на едно от професионалните обсъждания за Небет тепеПриетите на първо четене промени в Закона за културното наследство предизвикаха бурната реакция на архитекти, историци, археолози и реставратори в последните няколко дни. Необмислените, според специалисти, нови текстове скоро ще минат на второ четене в парламента. След това отговорността за бъдещето на културно-историческото ни наследство ще бъде прехвърлена на кметовете по места. Промените предвиждат въвеждането на принципа за мълчаливото съгласие и създаване на общински структури от експерти, които да съгласуват или отхвърлят проекти, касаещи паметници на културата в дадената община. Тук е и точката на кипене- дали кметовете ще търсят хора, които де вършат съвестно работата си, или послушници, които да не пречат на намеренията на администрацията.

Притеснена от случващото се е Петкана Бакалова, архитект с  богат проектантски и изпълнителски опит в сферата на културното наследство. Тя подчертава, че е обезпокоена за бъдещето на паметниците на културата в Пловдив, но и в цяла България.

В тази им форма, промените са недомислени. Единствените аргументи за промени в Закона на вносителя излиза е мнението на Божидар Димитров за Националния институт за недвижимо културно наследство. Факт е, че много се бавят преписките, но е и факт, че този Институт, за да може да работи, се нуждае от 120 човека. А в момента той е в състав от 15 специалисти, като изключвам администрацията. Постепенно НИНКН бе обезкървяван, за да се стигне до този момент. Друг е въпросът, че наистина има нужда от промяна. Факт е, че на регионално ниво трябва да има много силен инспекторат, много силно звено за одобряване на проекти с по-голяма автономия, смята арх. Бакалова. Според промените в Закона обаче решенията ще се взимат от трима души на щат в общината. Това е интересно, тъй като по големи проекти, като да кажем Небет тепе, общината вероятно ще кандидатства за финансиране по някоя от европейските програми. Така едновременно общината ще е инвеститор, тоест възложител, и одобряващ орган. А въпросните трима души ще бъдат пряко зависими от кмета в качеството си на негови служители. Презумпцията, че те ще му се противопоставят, увисва. Според мен с тези промени се предизвиква конфликт на интереси от една страна. От друга се предизвиква подчинение на волята на кмета. Дори тези трима души да изразят недоволство, могат да бъдат сменени. Да не говорим, че цялата документация е в София и тези бъдещи общински служители трябва да пътуват до столицата, за да търсят информация за обекта. И в крайна сметка финалната санкция е пак в Министерството на културата, там , където и сега се бавеше подписа. Основното обаче е, че има опасност от профанизиране на наследството. В момента нивото на експертност не е толкова високо, специалистите са много малко, не се привличат нови, млади хора. Ние в Пловдив сме десетина архитекти с удостоверение 165 по Закона за културното наследство. Не виждам как общината ще намери нужните й хора. Друг е въпросът, че с въпросното удостоверение 165 по Закона за културното наследство разполагат и хора, които са завършили технология на храните. Или пък електроинсталации, или ВиК. Законът не определя какви точно трябва да са тези бъдещи общински служители. А това е притеснително, отбелязва арх. Бакалова. Тя няма информация общината да е търсила вече експерти, за да бъдат привлечени на щат. Но смята, че изборът на човек от бранша за работа в администрацията би бил труден, тъй като цялата гилдия, цялата общност е срещу тези промени в Закона за културното наследство.

Тя смята, че е редно е един голям и важен обект да бъде разглеждан и обсъждан от далеч по-голяма група от специалисти. Според нея съставът на едно такова общинско звено трябва да е по-голям от тези трима души- трябва да има историк, археолог, конструктор.  Това, което със сигурност приемам, е че би трябвало на местно ниво, тук в Пловдив, да има един сериозен регионален център към НИНКН със специалисти, които да разглеждат преписките и да извършват самото одобрение, но не към общината. В момента, в който са към общината, те стават зависими от политическата и лична воля на един управник. Кметът носи цялата отговорност и може да налага своите решения. Което може да е много лошо за един паметник на културата. Не съм аз човекът, който може да съветва кмета Тотев. Но чисто професионално бих му казала да привлича външни професионалисти при събиране на експертните съвети. И да създаде специализиран експертен съвет за културно наследство. И онова, което ще се случва, да не минава през санкцията на само трима човека в общината, а на всички професионалисти в града- реставратори, археолози, историци, архитекти. Този орган на практика да бъде санкцията на тези трима човека, които ще бъдат на пост в общината. Това е резонен ход на кмета, за да е сигурен, че когато един проект бъде одобрен от общината и Министерството на културата, той ще мине през научен, професионален дебат и ще има одобрението на професионалистите в града. Това би било един полезен коректив, тъй като не може да искаме от инж. Тотев да знае всичко. А и това е най-добрият вариант за гарантиране качеството на проектите, включително и тези на частните инвеститори, коментира арх. Петкана Бакалова.  

Споделете ни във:

9 thoughts on “Арх. Петкана Бакалова: Има опасност от профанизиране на културно-историческото ни наследство

  1. Архитектката иска да си гушка пари, затова лае, тая мързелана едва ли не изкарва, че е единствената специалистка, брей че боклук

  2. Как да няма знаещи и можещи професионалисти?
    Нали има музеи,музейни експерти тем подобни
    специалисти.Да не би само архитектите да разбират от културно наследство?Или който вика най-силно,той най-разбира.

  3. А всичко опира до това, кой ще се продава. НИНКН, Министерството на културата или общините. В духа на децентрализацията и прехвърляне на отговорности към общинските власти, пазарът ще се доближи до хората. Инвестиционният процес ще се улесни. Отпада напълно необходимостта да се търсят хора в столицата, рисковете да попаднеш на някой, който няма са вземе парите, опасявайки се от постановка.

  4. Пройкова има опит в прокарването на проекти и докопването до тлъсти поръчки. Богат опит. Иначе е напълно бездарна.

  5. Не е нужно да имаш опит в „реставрацията“, за да си експерт и имаш мнение по темата. Чест прави на арх. Бакалова, че споделя мнението си публично. Като гледам, добре че има такива жени, които не се страхуват да предупреждават, критикуват и коригират институциите. Мъжете-специалисти са се изпокрили и се спотайват пресметливо. Ако зависеше от тях, досега Фърков да е развял едно средновековно знаме на крепостта Небет тепе.

  6. тази измислена архитектка няма абсолютно никакъв опит в реставрацията на културни паметници, нищо не знае и няма специализация в тази област, единствено иска да се нареди на софрата като вдига медиен шум. опит имат пройкова и джугаланова, но не и тази куковица

  7. В общината няма един експерт по културно наследство. Зам.кмета по културата Гешева е от типа „послушник“. Пловдивчани разчитаме на експертите извън общината да следят какво се случва. „Мълчаливото съгласие“ рискува да направи Пловдив неузнаваем и грозен. В историческия център на Пловдив, не трябва да бъдат оставяни инвеститорите да диктуват какво се случва. Те и без това не са от Пловдив повечето, та хич не им пука за идентичност и история.

  8. Къде й е опита, или годините на майка й са опита й на проектант, ех, Българийо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.