Населението на страната намалява средно с 0,9% годишно, докато столицата привлича жители, а Видин и Смолян губят над една пета от населението си за десетилетие
България е на първо място в Европейския съюз по средногодишен спад на населението за периода 2014–2024 г., но едновременно с това показва и най-голямата разлика между темповете на демографска промяна в два съседни региона. Докато София привлича хора, територията около столицата губи население. Разликата в средногодишните темпове между двата региона достига 5 процентни пункта, показват данни на Евростат.
За разглеждания десетгодишен период населението на България е намалявало средно с 0,9% годишно. За сравнение, в ЕС като цяло е отчетен средногодишен ръст от 0,2%. В девет държави членки населението се свива, но спадът в България е най-силен.
София расте, регионът около нея се обезлюдява
Разликите между столицата и заобикалящата я територия показват колко неравномерно се разпределя населението в страната. София (столица) и регион София са отделни статистически единици от ниво NUTS 3, което позволява контрастът между тях да бъде измерен самостоятелно.
Между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2025 г. населението на регион София, който обгражда столицата, е намаляло с 37,2% – най-големият спад сред регионите в ЕС, загубили над 20% от жителите си за периода.
Сред най-силно засегнатите български области е и Видин, където населението се е свило с 24,4%. В Смолян намалението достига 21,1%.
Тези данни очертават процес, при който хората и икономическата активност се концентрират в ограничен брой центрове, докато други територии продължават да губят жители. Националните показатели за населението не показват напълно мащаба на различията между отделните региони.
Подобни контрасти има и в други държави
Неравномерното демографско развитие не е характерно само за България. В редица европейски страни столичните райони и териториите около тях привличат население, докато отдалечените или икономически по-слаби региони се свиват.
След България сред държавите с най-големи вътрешнорегионални различия са Румъния, Франция и Полша. В Румъния регионът Илфов, който обгражда Букурещ, има средногодишен темп на нарастване с 5 процентни пункта над този в Караш-Северин. Във Франция разликата между най-бързо и най-бавно растящия регион е 4,3 пункта, а в Полша – 3,1 пункта.
В европейски мащаб само седем региона са увеличили населението си с повече от 20% между 2014 и 2024 г. Най-силен ръст е отчетен във френския Майот – 47,2%, следван от румънския Илфов с 44,6%. Дъблин също е сред регионите със значителен прираст – 21,5%.
Демографският натиск се засилва
Намаляването на населението е съпроводено и със застаряване. В ЕС делът на зависимото население – хората под 20 и над 65 години спрямо населението в трудоспособна възраст – се е увеличил от 63,4% през 2005 г. до 71,6% през 2025 г. В същото време хората на възраст между 20 и 64 години съставляват 58,3% от населението.
В селските и периферните райони процесът често е още по-осезаем. Младите хора се насочват към големите градове заради образование и работа или заминават в чужбина, което допълнително свива населението на редица територии.
България е сред страните, в които естественото движение на населението също допринася за демографския спад. За периода 2014–2024 г. всички български региони са с отрицателен естествен прираст. В ЕС отрицателна естествена промяна е отчетена в 963 от общо 1165 региона с налични данни.
Данните на Евростат показват, че демографската криза не се изразява само в намаляване на броя на жителите. Тя променя и разпределението им по територия – с все по-голяма концентрация в определени градски центрове и продължаващо обезлюдяване на други части от страната.
