Брутният външен дълг на България достига 69,8143 млрд. евро в края на юли 2026 г., показват данните на Българската народна банка. За година сумата се е увеличила с 14,572 млрд. евро, или 26,4%.
Като съотношение към БВП външният дълг вече е 56,1%, при 47,6% година по-рано.
Най-силен ръст при краткосрочните задължения
Особено голямо увеличение се отчита при краткосрочните външни задължения. В края на юли те възлизат на 19,3626 млрд. евро – 15,5% от БВП и 27,7% от общия външен дълг.
За една година размерът им се е увеличил с 10,1 млрд. евро, или 109%. През юли 2025 г. краткосрочните задължения са били 9,2624 млрд. евро.
В същото време дългосрочните задължения достигат 50,4517 млрд. евро, което е ръст от 9,7% на годишна база.
Държавният дълг расте по-бавно
Външният дълг на сектор „Държавно управление“ е 18,846 млрд. евро. За година той се увеличава с 1,05 млрд. евро, или 5,9%.
Делът му в общия външен дълг обаче намалява – от 32,2% през юли 2025 г. до 27% година по-късно. Данните показват, че основната част от ръста на общия външен дълг идва от други сектори.
Еврозоната променя данните за БНБ
Значително увеличение има и при външните задължения на Българската народна банка. Те достигат 10,6042 млрд. евро, което е с 8,715 млрд. евро повече спрямо година по-рано.
Според БНБ ръстът е свързан със задълженията, произтичащи от разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Финансовият сектор също отчита ръст
Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар са 11,3979 млрд. евро, или 9,2% от БВП. На годишна база те са се увеличили с 3,6863 млрд. евро – ръст от 47,8%.
Вътрешнофирменото кредитиране достига 14,1255 млрд. евро, като за година нараства с 3,9%.
Като цяло данните на БНБ показват, че за година структурата на външния дълг се е променила съществено. Освен общия ръст от над 14,5 млрд. евро, най-отчетлива е промяната при краткосрочните задължения, които са се увеличили повече от два пъти.
