Омбудсманът проверява защо „Тракия“ остава без достатъчно вода по високите етажи

Борислав Стаматов иска от Общината данни за налягането, капацитета на мрежата и инвестициите във ВиК инфраструктурата
Проблемът с водата по високите етажи в „Тракия“ получава ново развитие. След като през юни районният кмет Георги Гатев призна пред „Под тепето“, че жителите на високите етажи ежедневно се сблъскват с ниско налягане, сега въпросът е поставен официално и от обществения посредник на Пловдив.
Инж. Борислав Стаматов е изпратил запитване до Община Пловдив за състоянието на водоснабдителната мрежа в района, капацитета ѝ и мерките, които се предвиждат за решаване на проблема.
Проблемът не е от вчера
Още през юни „Под тепето“ разказа за водната криза по високите етажи в „Тракия“. Тогава районният кмет Георги Гатев посочи, че ВиК мрежата в района е изграждана през 70-те години и не е подменяна цялостно.
Кметът на „Тракия“ призна за водна криза по високите етажи
По думите му ниското налягане не се дължи единствено на новото строителство. Амортизираната инфраструктура е основният проблем, а увеличаването на налягането пък може да води до повече аварии по старите тръби.
Самият Гатев, който живее на осмия етаж, тогава призна, че се сблъсква с проблема ежедневно.
Районният кмет посочи и конкретен ремонт — около 800 метра водопровод по ул. „Георги Тодоров“ са били подменени през 2025 г., а за следващ етап има готов проект, чието изпълнение зависи от финансиране.
Сега омбудсманът иска измерими отговори
В писмото си Стаматов описва сходни наблюдения. Според него след шестия етаж налягането чувствително намалява, а в определени моменти водата практически не достига.
Той обаче прави важно уточнение – не твърди, че е установена техническа причинно-следствена връзка между авариите в други части на града и намаляването на налягането в „Тракия“. Именно това трябва да бъде установено от специалистите.
Затова общественият посредник иска да разбере:
- има ли участъци в „Тракия“ с недостатъчен капацитет;
- кои части от мрежата се нуждаят от реконструкция;
- има ли план за поетапна подмяна;
- извършван ли е системен анализ на налягането в различните части на района;
- измерва ли се налягането според височината на сградите;
- как влияят аварии, ремонти и ограничения във водоснабдяването в други части на Пловдив;
- какви технически мерки могат да ограничат подобни проблеми.
Старата мрежа вече е показвала характера си
През ноември 2025 г. „Тракия“ преживя и друга показателна ситуация. Авария на магистрален водопровод около блок 94 остави района без вода, а няколко улици се оказаха наводнени. Тогава от ВиК посочиха старата амортизирана мрежа като причина за проблема.
Наводнени улици в Тракия: голяма авария остави района без вода
След аварията ремонтните дейности продължиха и на следващия ден, като част от района около блокове 94 и 96 остана без водоснабдяване.
Тоест въпросът пред „Тракия“ не е само дали ще има вода при следващата авария. Въпросът е дали мрежата изобщо е проектирана и поддържана така, че да осигурява нормално водоснабдяване на днешния брой жители и на сградите, които продължават да се строят.
Кой плаща сметката на остарялата инфраструктура?
Точно тук е и вторият акцент в питането на омбудсмана.
Стаматов иска да разбере как Община Пловдив и „ВиК“ ЕООД – Пловдив планират инвестициите във водоснабдителната инфраструктура и дали при увеличаването на натоварването от ново строителство се отчита реалният капацитет на мрежата.
Темата вече е част от по-широкия проблем с водоснабдяването в Пловдивско. През юли „Под тепето“ проследи и данните за населените места с режимно водоподаване и припомни, че макар Пловдив да не беше сред градовете с официален режим, проблемите с водата вече се усещаха и в отделни части на самия град.
Над 17 500 души са на воден режим – как проблемът засяга и Пловдивско
Сега предстои да видим дали отговорът на Общината ще съдържа само общи обещания за инвестиции или конкретни данни – какво е налягането, къде не достига капацитетът, кои водопроводи трябва да бъдат сменени и кога.
Защото за живеещия на осмия етаж техническата разлика между „ниско налягане“ и „няма вода“ е доста академична. И в двата случая душът остава план „Б“.
А както пише Стаматов в рубриката си „Омбудсманът отблизо“, въпросът е дали не сме започнали да приемаме за нормално нещо, което не би трябвало да бъде нормално — да държим туби с вода вкъщи, защото не сме сигурни дали водоснабдяването ще стигне до апартамента ни.






Презастрояването в града е виновно за липсата на вода и ниският напор. Града е вече двойно по голям. Ако се изгради каскада Въча цената на водата ще стане десет пъти по висока, което се знае и от Световната банка и затова никой не отпуска пари. Следващият проблем с презастрояването е канализацията. При всеки малко по голям дъжд се препълва. Но тези фактори никой не ги отчита при издаване на строителни разрешения.
Пловдив първо се снабдява с планинска вода от Родопите. Като се разраства, започват да вадят вода от сондажи покрай Марица. Качеството на водата рязко пада. Плановете за водоснабдяване от язовир Въча не стигат до никъде, София така и не дава пари. А градът се разраства неконтролирано, благодарение на пловдивските общинари. Нормално е водата да не достига. Когато са строени блоковете в Тракия, налягането на водата е било достатъчно, да стигне до осмия етаж без припомпване.
Докато умните се наумуват и лудите се налудуват раята яко ще страда!!!
Та за туй монтирахме хидрофор и проблема бе решен!