Финансовата уязвимост на българските домакинства остава висока, а обемът на бързите кредити продължава да нараства. Това показват данни и анализи, които очертават тревожни тенденции във финансовата стабилност на населението.
По данни на Евростат, в края на 2024 година около една трета от българите или 30,3 процента – близо два милиона души – са били в риск от бедност или социално изключване.
Паралелно, данните на Централната банка към края на 2024 година показват, че вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране са в размер на 6.577 млрд. лв. при 5.536 млрд. лв. в края на декември 2023 г. Това прави увеличение от 18.8% на бързите кредити спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023 г.
475 млн. лв. необслужените заеми в края на 2024 г.
В края на 2024 г. необслужените заеми растат до рекордните в историята 475 млн. лв. спрямо 404 млн. лв. тримесечие по-рано и 363 млн. лв. преди година или ръст отново от 30% на годишна база. Още по-актуалните данни, затвърждават възходящата тенденция – в средата на 2025 г. размерът на необслужваните кредити е 526,8 млн. лева, което представлява скок с 10% само за 6 месеца.
Въпреки растящия обем на депозитите в банките, изследване на агенция „Тренд“ показва, че 73% от българите не успяват да спестяват. България продължава устоичиво да бъде на едно от последните места по хора, които инвестират – 90% от анкетираните не инвестират, а едва 8% инвестират при средно 24% за ЕС.
Проучвания показват, че проблемът засяга непропорционално уязвимите общности. Теренни данни от проект HERO, изпълняван от „Тръст за социална алтернатива“ и партньори, сочат, че в Ботевград и Ябланица до 80% от ромските домакинства са в проблемна кредитна ситуация. В Стара Загора почти 80 на сто са уязвими към потенциална неплатежоспособност, а в Ямбол и Сливен около 40 процента от домакинствата са засегнати.
«Бързите кредити често се превръщат в капан за хората от уязвимите общности – веднъж попаднали в спиралата на дълговете, банковите им сметки се запорират, те губят достъп до легална заетост и се оказват в сивата икономика. Затова е жизненоважно да инвестираме в повишаване на финансовата грамотност», споделя Петя Гуламали, програмен директор «Икономическо развитие и достъп до заетост» във фондацията.
„Законът поставя таван на годишния процент на разходите за бързи кредити – в момента около 60%. На практика обаче много заеми се отпускат на значително по-високи нива – понякога дори 200 или 300 %, особено когато се включат такси и наказателни лихви“, казва Мартина Григорова от микрофинансиращата институция СИС Кредит, които вече 10 години се включват в Международната кампания «Взимаи кредити разумно».
В същото време проучване на фондация „Тръст за социална алтернатива“ разкрива, че 22% от представителите на уязвими общности не познават нито един финансов продукт или услуга. Когато им се налага да вземат заем, те често се обръщат към небанкови кредитори. Почти една четвърт вече са използвали бързи или потребителски кредити, а близо 10 процента продължават да разчитат на тях. Повечето от тях признават, че са изпадали в невъзможност да погасяват задълженията си.
Експерти предупреждават, че са необходими незабавни мерки – програми за преструктуриране и рефинансиране на дългове в партньорство с финансови институции, съчетани с изграждане на финансова грамотност и системни реформи. В противен случаи, все повече българи ще останат в капана на бедността, а това ще възпрепятства икономическия растеж на страната.
