Тези връстници на динозаврите днес са сред най-застрашените видове на планетата
Девет дунавски държави поставиха начало на нова трансгранична инициатива за наблюдение и опазване на есетрите. Тези впечатляващи мигриращи риби, връстници на динозаврите, днес са сред най-застрашените видове на планетата. В инициативата участват 13 партньора – министерства, университети, НПО и изследователски институти.
Тригодишният проект „MonStur“ ще изгради първата по рода си трансгранична система за мониторинг на есетровите риби в дунавския речен басейн – важна стъпка към дългосрочното опазване на мигриращите видове.
„Този проект изпраща ясно послание: ако искаме да запазим есетрите за бъдещите поколения, дунавските държави, които споделят последните запазени местообитания на есетровите риби, трябва да споделят и усилията за опазването им, и информацията, която имат за тях.“ Това заяви Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ към WWF България.
Споделен отговор на споделеното предизвикателство
Есетрите, често наричани „живи вкаменелости“, обитават нашата планета от милиони години. Но поради свръхулов, разрушени местообитания и фрагментация на реката, днес те са на ръба на изчезването. Два от шестте вида есетри в Дунав вече са загубени, останалите – критично застрашени.
Проектът MonStur ще адресира тези проблеми чрез:
● Създаване на обща система за мониторинг, чрез която да се изградят съвместни бази данни за популациите и хабитатите
● Картиране на ключови местообитания и миграционни коридори – от Германия до Черно море
● Тестване на съвместни методи като екологичен ДНК (eДНК) анализ и телеметрия за проследяване на популациите. eДНК е генетичен материал, който се извлича от околната среда (напр. от почва, вода, лед), а не от конкретен организъм и позволява да бъдат идентифицирани видовете, които обитават дадена екосистема. Телеметрията работи чрез радиоимпулс. В есетрата се поставя малък звуков предавател, чийто сигнал се регистрира от антена и дава информация за местоположението и условията на живот на рибите.
● Предоставяне на научни доказателства и общи препоръки към национални и европейски политики
● Повишаване на обществената осведоменост и включване на местни власти и общности в опазването на есетрите
Проектът е част от дългогодишните усилия на WWF за опазване на есетровите риби и ще допринесе пряко за Стратегията на ЕС за Дунавския регион (EUSDR), Паневропейския план за действие за есетрите (PANEUAP) и Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г.
От теренни данни до политически решения
Системата за мониторинг, която ще бъде създадена в рамките на проекта MonStur, ще предоставя данни за популациите и местообитанията и препоръки за управление на речните басейни на национално и регионално ниво. Тя ще подпомага по-добрата координация между различните сектори, особено в райони, където бъдат открити нови места за размножаване, които трябва да бъдат защитени от инфраструктурни проекти или други заплахи.
Резултатите ще послужат за създаването на Трансграничен план за действие за есетрите в четири държави по горното и средното течение на Дунав, с цел да се хармонизират мерките за опазване.
„Есетрите не признават държавните граници – и нашите усилия за тяхната защита също не бива да го правят“, споделя Беате Щрибел, ръководител на Инициативата за есетрите към WWF. „Тази съвместна мониторингова инициатива е ключова стъпка към по-добра защита. Събирайки надеждни, мащабни данни, можем да осигурим на националните и европейските политици научната основа и общите препоръки, от които се нуждаят, за да предприемат ефективни действия.“
Снимка: Моруна (Huso huso) – най-голямата сладководна риба в света. Снимка: Jutta Jahrl, WWF
