Между реставрацията и вдъхновението: Новата подредба на Галерия „Джуркови”
В самото подножие на Старинен Пловдив, на улица „Съборна“ 19, се отличава красиво възстановена къща на три етажа, която вече 5 години работи като галерия с постоянна експозиция от съвременни художници и представители на класическата модерна живопис – родени през 19 и началото на 20 век.
Сградата е строена в началото на миналия век и е архитектурен паметник от ансамблово значение. Тя е собственост на фамилия лекари – сем. Джуркови. В предишен разговор от 2020 година с д-р Анна Джуркова разговаряме за страстта ѝ към събиране на картини от български майстори, а днес темата е фокусирана върху обновяването на колекцията и опреснителният ремонт на къщата, която поради тази причина, бе затворена за 10 месеца.
Какво споделя д-р Анна Джуркова и нейният екип за този така трудоемък процес ще разберете от съвместния разговор с репортер на Под тепето:
Почти 4 години и половина галерията работеше. През това време се натрупаха нови картини. Правили сме малки размествания в годините, но спряхме, защото постепенно у нас узря идеята, че е необходимо да направим саниране и пренареждане на колекцията. С течение на времето надградихме знания и опит, които ни помогнаха за промяната на нашето галерийно пространство. Една част от картините отпаднаха, но дойдоха нови ценни попълнения – живопис, керамика, графика.
Опреснителната реставрация на къщата отне време, но разпределението на творбите по етажи, по стилове, по хронология и дружества в начупеното пространство на галерията беше трудна и отговорна задача. Ние правехме всичко с много желание и с тръпка и изпитвахме удовлетворение на всеки етап от свършената работа. Подборът на подходящи текстове за всеки художник също
отне значително време, има и малки компромиси в цялостния вид на галерията, но все пак смятаме, че резултатът е впечатляващ.
Мнението на външни хора повлияло ли е на реставрацията или всичко е породено от желанието Ви за промяна?
Много правилен въпрос. Да започнем от там, че когато човек се задълбочи в света на изкуството, гледните точки и вижданията се променят с времето. Нещо, което ти е харесвало преди години, сега не те вдъхновява така. Има хора, които са ми повлияли. Редовното посещение на музеи извън страната също ми е оказало силно влияние. Например, академичните художници, които силно ми допадаха, лека-полека отстъпиха място на модернистите. В крайна сметка, всичко си е мое решение. Идеята беше да има повече въздух и всичко да е по-отчетливо, за да може картините да изпъкват една от друга.
Какви са основните принципи или критерии, които следвахте при подбора и подредбата на авторите и техните творби?
При новото подреждане на галерийното пространство избрах в сутерена да бъдат авторите родени след 1920 г. – Атанас Яранов, Иван Вукадинов, Димитър Казаков – Нерон, Генко Генков, Георги Божилов – Слона, Милко Божков, Теофан Сокеров и други, някои от които са наши съвременници. На първия етаж представяме имена като Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Давид Перец, Владимир Рилски, Васил Стоилов, Данаил Дечев, Найден Петков и други, които са предна генерация наши изключителни художници. И на втория етаж (трето ниво) са представени модернистите ни от 20-те години на миналия век като Владимир Димитров- Майстора, Иван Милев, Николай Райнов, Стоян Райнов, Георги Бакърджиев, Сирак Скитник, Иван Бояджиев, Гошка Дацов, импресионистите – Елена Карамихайлова, Никола Танев, Е. Консулова – Вазова и други. Също е отделена стая на академичните ни художници – Иван Мърквичка, Антон Митов, Никола Михайлов, Ярослав Вешин и други, които съдействат за основаване на първото рисувално училище у нас.
Вече имате ли обратна връзка от посетителите на галерията?
Тук всички се възхищават, никой не е казал нещо негативно. Но, все пак, ние отворихме врати наново преди месец. Сигурна съм, че ще дойдат хора, които разбират от изкуство и ще ми бъде интересно да чуя тяхното мнение. Хората, които влизат и не знаят много за нашите автори, се прехласват по картините, които намират за красиви. Други се впечатляват от цялостната обстановка с ценните реставрирани мебели, ръчно тъканите килими и от атмосферата на къщата. Но, в крайна сметка това беше и нашата главна цел – всичко да бъде изпипано до най-малкия детайл!
