Върховният касационен съд намали от 6 на 5 години присъдата на Любомир Трайков, който през 2016 г. отне живота на трима души при катастрофа на бул. „Руски”. Той блъсна с Аудито си Пежо 405, при което на място загинаха шофьорът на френския автомобил Атанас Ламджиев и 44-годишната Виолета Стоянова, а по-късно в болница почина и 23-годишната Полина Караиванова.
Решението на ВКС идва след като преди година Окръжен съд- Пловдив приза за виновен Трайков и му наложи присъда от 6 години затвор, намалена на 4 години заради съкратения съдебен процес. Апелативният съд под тепетата увеличи наказанието на 9 години лишаване от свобода, които след намаляването заради бързата процедура станаха 6 години. Делото пред тричленния състав на ВКС бе образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители, съобщиха от пресслужбата на съда. Върховните магистрати постановиха присъдата на Любомир Трайков да бъде намалена от 6 на 5 години затвор, като решението им подлежи на обжалване.
Съдебният състав на ВКС приема, че наложеното от Апелативен съд – Пловдив наказание не е справедливо отмерено при посочения от въззивната инстанция баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Неправилно са посочени отегчаващи обстоятелства, които не съществуват или е недопустимо да се отчитат наслагващо се. Върховните съдии подчертават, че следва да се отчита и последващото поведение на дееца и проявеното разкаяние.
Според съда наказанието „лишаване от свобода“ трябва да се определи на 7,5 години, като със законовата редукция (намаляване с 1/3 заради съкратеното съдебно следствие) окончателният размер трябва да е 5 години.
Ето какво пише в решението на съда:
Тричленният състав на ВКС посочва в мотивите си, че от фактите по делото е установено движение направо на подсъдимия Трайков и пресичане на неговата посока на движение от страна на пострадалия Ламджиев. Върховните съдии пишат: „Подсъдимият и пострадалият са се движели в едно и също платно за движение, в две насрещни ленти, напълно равнопоставено. В момента, в който разделителната ивица е прекъснала и е дала възможност на пострадалия да извърши маневрата завой наляво, равностойното движение се е променило, като това на подсъдимия е било с предимство пред извършващия маневрата пострадал“. Съгласно съдебната практика, независимо от своята скорост на движение, водачите с предимство не губят това свое право. Според съда на първо място, по реда на закона, на правната и житейска логика, стои задължението на пострадалия да осигури предимството на правоимащите го. Ако той беше изпълнил това свое задължение, до съприкосновение не би се стигнало, независимо от това каква е била скоростта на имащия право на предимство при преминаване. След като не е изпълнил своето задължение, се е стигнало до удар между двете превозни средства и тогава неизпълнението на задължението на подсъдимия да шофира с позволена и/или съобразена скорост влиза в причинно-следствената връзка за настъпването на тежкия резултат, свързан със смъртта на пострадалите.
В мотивите на решението на ВКС се сочи също, че е безспорно наличието не на един, който е достатъчен, а на два квалифициращи признака – деянието е извършено от подсъдимия в пияно състояние (0,8‰ алкохолна концентрация) и е причинена смърт на повече от едно лице (като е достатъчно да е причинена смърт на поне две лица, в случая те са три, което обстоятелство само по себе си е отегчаващо вината).
Преценявайки посочените във въззивното решение смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства върховните съдии напомнят, че определянето на наказанието не е чисто механичен процес, при който с математически подход се изчислява съотношението между тях. „Възможно е отделни обстоятелства да имат значително по-голяма относителна тежест, а други пък следва да се преценяват с един по-балансиран подход. Така например няма спор, че подсъдимият е нарушил чл. 21 от ЗДвП – почти двукратно е превишил позволената в градски условия скорост. От друга страна обаче, той е бил с предимство и е очаквал то да му бъде осигурено, независимо от скоростта му на движение“ – пише в мотивите.
Съдебният състав на ВКС приема, че наложеното от Апелативен съд – Пловдив наказание не е справедливо отмерено при посочения от въззивната инстанция баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Неправилно са посочени отегчаващи обстоятелства, които не съществуват или е недопустимо да се отчитат наслагващо се. „Това говори в подкрепа на извода, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не и толкова значителен, колкото е възприет от съда от първата инстанция. Относителната тежест на допуснатото нарушение на правилата за движение – двукратно почти превишена скорост, както и наличието на един погубен човешки живот повече от предвиденото в закона, в съвкупност е твърде висока, за да може наказанието да се определя толкова близко към минимума на предвидената в закона санкция“ – категорични са съдиите. Те обаче подчертават, че следва да се отчита и последващото поведение на дееца и проявеното разкаяние.
