Кога нямаме право на връщане на стока в 14 дневен срок?

Правото на връщане (или право на отказ) е силен механизъм за потребителя пред търговеца, но има и законови ограничения. Все по-често търговци да отказват на потребители да върнат закупена стока, като използват аргументи, които са в разрез със закона. Кога търговецът има основание и кога не?

      Право на отказ от покупка може да бъде упражнено независимо от състоянието на опаковките и търговския вид на стоката, дори и да е монтирана, използвана или захабена, подчертават от платформата Активни потребители. Търговецът НЕ МОЖЕ ДА ОТКАЖЕ да приеме продукта обратно. Правото на отказ е ограничено само в изброени в Закона за защита на потребителите хипотези.

• Право на отказ имаме при онлайн покупка и покупка извън обекта на търговеца.
• Правото на отказ от стока може да бъде упражнено в 14 дневен срок от приемането на стоката чрез уведомяване на търговеца със стандартен формуляр, след което в 14 дневен срок се изпраща стоката на търговеца.

Важно: Търговецът е задължен да приеме обратно продукта, но не е задължен да ви обезщети на 100%, ако продуктът е захабен.

      Търговецът не може да ви иска необосновано голяма сума, ако се установи, че продукта е с намалена стойност. Отговорността на потребителя за намалената стойност е в рамките на разумното!

     Обърнете внимание, когато приемате продукт, дали е в добър търговски вид, защото е възможно след това търговецът да ви търси отговорност за нещо, което не сте направили. Положителното в случая е, че законът изисква от търговеца да докаже намалената стойност на продукта. Това е нещо, което търговците не харесват. 

Кога потребителят носи отговорност за намалената стойност на продукта? 

Ето какво казва законът:

     Чл. 54. (ал.4.) Потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Потребителят не носи отговорност за намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8.

     От тази разпоредба на закона става ясно следното: стока може да бъде изпробвана в рамките на необходимото, за да установим какво представлява, как изглежда и как функционира. Законът не дава определение на това какво е „необходимо“, за да се изпробва един продукт.

     Следователно при изпробване на стоката потребителят не дължи заплащане и не може да се изисква неустойка. Ако е нарушен търговският вид при изпробването потребителят ще носи отговорност за намалената стойност, но това не може да е причина да бъде отказано правото на връщане.

Пример: Поръчваме си обувки от сайт и ги получаваме на следващия ден. Решаваме да разпечатаме плика и да отворим кутията, за да се проверят обувките. Слагаме ги на краката си и правим една две стъпки, за да усетим дали са удобни.

     В този случай може да върнем обувките, но ако решим да отидем с тях до магазина или да ги ползваме няколко дни, то при връщане на продукта, търговецът има законното право да удържи част от стойността на продукта, но той не може да откаже да приеме продукта, дори и ако му кажем, че сме го ползвали.

     Някои търговци не правят разлика между отговорност на потребителя за намалена стойност и ограничаване на правото на отказ. Видимо някои търговци изброяват в своите Общи условия хипотези, при които потребителят е лишен от право на връщане изцяло. Поднасянето на информация, която не отразява хипотезите от закона, може да се счете за нелоялна търговска практика, за която комисията да наложи санкция и да забрани на търговеца да я упражнява.

Негативни примери от практиката

„Не може да върнете продукта, защото е изпробван!“ 

„Не е върнат в оригиналната си опаковка и затова ви отказваме!“ 

„Парочистачката е разопакован и поради хигиенни съображения не може да я върнете!“ 

„Няма закон, който да ме накара да приема разопакован продукт!“ 

„Нямате право на отказ, защото поръчката ви е индивидуализирана.“ 

„Дължите ни 20% неустойка, ако сте изпробвали продукта, но от цената без отстъпка!“ 

„Отказали сте се от правото си на отказ, не може да върнете сокоизстисквачката!“

      Някои търговци пряко нарушават разпоредбата за намалената стойност на продукт като твърдят, че при изпробване на стоката, потребителят не може да върне продукта. Видимо от нормата на чл. 54, ал.4 от ЗЗП, ни е дадено правото да пробваме продукта. Друг вариант, който някои търговци използват, е да изискват заплащане на процент от сумата при изпробване на продукта, което е в директно противоречие със закона.

     Основното, което потребителите трябва да знаят, е че не може един търговец да откаже връщането на продукт въз основа на търговския вид на стоката или опаковката, освен ако продуктът влиза в законните категории на стоки без право на отказ. Всяко предварително уговаряне за неустойка при пробване на продукта е незаконна!

Случаите, при които нямаме право на отказ: 

• Стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания;

     Това са стоки, които са изработени изцяло за нуждите на потребителя, и не се продават свободно от търговеца. Връщането на този продукт би направило невъзможна продажбата на такъв индивидуализиран продукт.

     Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. ЗЗ от Допълнителните Разпоредби на закона, „стоки, изработени по поръчка на потребителя “ са стоки, които не са изработени предварително, а са изработени въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя. Има значително количество съдебна практика по тази хипотеза, в която става ясно, че става въпрос за предоставяне на изработен продукт, специално за нуждите на потребителя. 

Пример: Поръчвате бюро, което се предлага само в черно и бяло, като се свързвате с търговеца и искате да бъде в розово с комбинация ярко червено.

    В този пример имаме индивидуална поръчка и следователно нямаме право на отказ от договора за покупка на този продукт.

• Запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето;

    Настоящата хипотеза се ползва от някои търговци, които искат да ограничат своите клиенти от връщане на продукт под този претекст. Самата хипотеза се тълкува различно от институции, търговци и организации, но в общи линии се отнася само за стоки като хигиенни продукти, бельо и козметични продукти. Най-често тази хипотеза се ползва, когато е закупен продукта чрез покана за демонстрация.

    Парочистачка, диван, прахосмукачка, сокоизтисквачка, телефон и т.н. са продукти, които могат да бъдат почистени, следователно могат да бъдат и върнати. Дрехи също могат да бъдат връщани.

• Стоки, които поради своето естество могат да влошат качеството си или имат кратък срок на годност;

Пример: Поръчвате си храна за вкъщи от ресторант или от онлайн супермаркет хранителни стоки с кратък срок на годност като прясно мляко и т.н.

• Стоки, които след като са били доставени и поради естество им са се смесили с други стоки, от които не могат да бъдат отделени;
• за доставка на вестници, периодични издания или списания с изключение на договори за абонамент за доставката на такива издания;
• за доставка на запечатани звукозаписи или видеозаписи или запечатан компютърен софтуер, които са разпечатани след доставката;

     Това e една от хипотезите, при които само при разопаковането потребителят губи правото си на отказ от продукта.

• за доставка на алкохолни напитки, чиято цена е договорена при сключването на договора за продажба, при които доставката може да бъде извършена в срок не по-рано от 30 дни, считано от сключването на договора, и чиято действителна стойност зависи от колебанията на пазара, които не могат да бъдат контролирани от търговеца;
• Ако напитките са отворени или е нарушен бандерола – нямате право на отказ.
• сключени по време на публичен търг;
• за доставка на стоки или услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовия пазар, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за упражняване правото на отказ;

     Изключително рядка хипотеза.

    Посочените хипотези се отнасят до продажбата на стоки. За всички хипотези на липса на право на отказ вижте чл.57 от Закона за защита на потребителите.

Изображение: bestix