Стоян Даскалов е от хората, които си тежат на мястото – той е роден, израснал и живеещ в Кършияка. За своите 40 години той никога не си е представял да живее другаде, но е дошъл момента, в който не може да стои безучастен към състоянието и бъдещето на района си.
Даскалов започва професионалния си път в архитектурно бюро като проектант, а след това е технически ръководител и строителен надзор. През 2016 година започва частен бизнес, а 2018 възстановява едно от емблематичните заведения в Пловдив – „Безистенъ”.
Хобито му също се превръща в професия, като интересите му в сферата на изкуството водят до създаването на една от най-успешните частни галерии в Пловдив – „Етерна”. Състоянието на града и район „Северен”, както и сблъсъка му с незаинтересоваността на общинската администрация го карат да предприеме крачката, с която да влезе в политиката. Той приема предложението на „Браво, Пловдив” за кандидат за кмет на район „Северен”, като той участва в редица инициативи на сдружението преди това.
-Какво накара един галерист и собственик на култов бар в Пловдив да влезе в местната политика като кандидат за кмет на район Северен? Или пък думата е принуди?
-Точната дума е принуди! Не съм от хората, които се бутат там, където не им е мястото. За 20 години винаги съм бил там, където си тежа на мястото си – в строителството, в ресторантьорството, в изкуството.
За да направя тази крачка ме принудиха ред обстоятелства, които ежедневно се сблъсквах и като предприемач, и като пловдивчанин.
На първо място като пловдивчанин не можех да гледам как града запада, а темповете на това се ускоряват всеки ден. На следващо, като човек роден и израснал в Кършияка, да виждам как некомпетентни хора управляват района и се упражняват в него. На последно, не и по важност виждам как децата растат в среда, която не заслужават.
Друго, което ме принуди е, като човек, който развива бизнес. Сблъсках се с бюрокрацията и пълната незаинтересованост на Община Пловдив към хората, които искат да инвестират пари в града. В едни от най-тежките времена за ресторантьорите в Пловдив и цялата страна, аз се опитах да възродя едно от емблематичните места на града – „Конюшните на царя” през 2021 година – веднага след ковид пандемията и ограниченията.
Аз дори не исках помощ от Общината тогава, а просто да не ми пречи. Уви, случи се точно обратното – отвсякъде ме спъваха.
Взех заведението под наем, като му направих пълна реконструкция – изградих сцена, изцяло ново озеленяване и осветление. Една година работи въпреки пречките на Община Пловдив – организирахме концерти, представления, литературни четения, дегустации. Мястото се изпълваше с живот и пловдивчани отново научиха за него. В същото време повече от 6 месеца съм водил битка за ползването на тоалетната. Да, представете си – тоалетната на „Чистота”, която е пред заведението. Аз я миех, чистих, оборудвах, въпреки че не мое е задължение – а на всичкото отгоре от администрацията искаха да я затварят в 18:00 часа.
Това беше малка част от проблемите, които се сблъсках с „Конюшните на царя”. След една година битки – капитулирах, въпреки огромното ми желание. Още по-абсурдно е, че тъй като партидата за ток е на моята фирма и аз я спрях, в момента там няма осветление, а е публична частна собственост.
За мен това не е основния източник за препитание за семейството ми. Но представете си други пловдивчани, които си вадят хляба от такъв тип бизнес са принудени да го затворят.А ако имат кредити? Цели семейства могат да останат на улицата без препитание!
Колкото и търпение да им човек, в един момент си казва – стига! Аз не искам такъв град за семейството ми, приятелите ми и съгражданите ми.
-Как ще влезете в обувките на политик, тъй като никак не се вписвате в тези стандарти? Най-малко ще се наложи даже да слагате костюм… Имате и остър език, а той често е неприемлив в политиката. Ще продължите ли да му давате свобода?
– Острият език не бива да се възприема като негатив, напротив! Нагледали сме се как само с мили думи се дават обещания, без да се показват и казват проблемите такива, каквито са. Не искам да влизам в обувките на политик, не ми е било детската мечта и нямам намерение да спазвам общоприети норми, само и само да се харесвам на хората.
Ако хората ми гласуват доверие, едното от нещата, които им обещавам, че никога няма да им спестя истината и ще казвам нещата с истинските им имена.
Най-малкото, което пък може да ме уплаши е, че трябва да нося сако…
-По какво си приличат менажирането на бар и ръководството на районна администрация? Кой ще открива изложбите в Етерна, ако ви изберат за кмет и какво ще се случи с БезистенЪ- много поклоници на заведението сигурно си задават този въпрос, включително аз?
-Управлявам „БезистенЪ” повече от цял „мандат” – взех го през 2018 година, както казахте има много „поклоници” и фенове. Ще ви върна именно преди 5 години. Макар заведението и галерията в безистена на Главната да имат дългогодишна история, когато стъпих там като собственик, мястото бе клоака – няколко бараки, занемарен двор и шадраван, ползван за писоар.
Да ви напомня нещо на това в район „Северен”? Кметството е в барака, строена през 1956 година, междублоковите пространства са занемарени, а има гета, които приличат на клоаки.
Вярвам, че добрият мениджър с добър екип може промени всяко едно място. Иска се силна мотивация, воля и най-важното – да се сложат правилните хора на правилните места.
В този смисъл, вярвам, че ще оставя БезистенЪ и Етерна на хора, които ще са пак толкова добри стопани, които ще продължат да ги развиват.
-Редовно правите вербални забележки на хора, които замърсяват градската среда. Как ще се справите с този местен „феномен”, ако сте следващият кмет на район Северен?
–Отношението ни към квартала и града трябва да е същото като в дома ни. Ако някой дойде в жилището Ви и започне да цапа, няма ли да му направите забележка? Не може да вървим в боклуци, всичко да е в прах, детските площадки да са счупени и като се приберем вкъщи да се наслаждаваме колко ни е чисто и подредено.
Това ще е едно от нещата, към които ще имам нулева толерантност – всички, който цапа трябва да понесе санкцията си. Независимо дали става въпрос за тийнейджър, който хвърля опаковката от вафлата си, или бизнесмен, който запрашава цял квартал, докато строи.
Ако тези хора го правят, то вече е късно за т.нар. „превенция” и единствено това може да се преустанови, като се налагат масови глоби и санкции.
Откъде би започнал един галерист и собственик на бар в един толкова голям и важен градски район, ако го оглави?
–Както казах – първо трябва да подредим и изчистим дома си, който е Кършияка. Чистотата е под всякаква критика. Колкото и красиви неща да направиш, ако около тях е пълно с боклуци – няма как те да се видят.
На второ място – правилните неща, на правилните места. Като галерист съм направил стотици изложби – всяка картина трябва да бъде прецизно поставена на мястото й, ако това не е така, дори и да струва милиони, тя никога няма да се продаде или изпъкне.
Така не можем да сложим на натоварено кръстовище детска площадка или направим парк накрая на града, където ти трябва автомобил да отидеш до него.
За това планирането е изключително важно. Ако хората ми гласуват доверие и бъда избран за кмет на район „Северен”, първото нещо е да се направим 4-годишна програма за управление.
Да се намерят най-точните места за детски градини, детски площадки, паркове, паркинги и ремонт на улици.
Приоритет ще ми е зелената система. За това ви казвам едно място, което е прекрасно за парк, но никога не се е гледало на него като такъв. Става въпрос за 70 дка срещу стадион „Марица”. Това е зона до болница, две училища, квартал „Захарна фабрика” и новия квартал ,който се оформя край реката. Това ще е парк с мащабите на парк „Рибница”, от който района има нужда.
На следващо място – бул. „Марица – Север”, цялостно проектиране на улицата още през 2024 година и търсенето на финансиране за реконструкцията й. Тя трябва да бъде направена по примера на бул. „Марица –Юг” срещу Водната палата с акцент за хората, а не да се разширява за автомобили.
-Мислите ли, че архитектурният ансамбъл по улица „Карловска” трябва да получи защитен статут като ценно културно-историческо наследство?
–За съжаление в Пловдив има стотици сгради, които носят белези на паметници на културата, но не са такива. Виждаме как това културно наследство бива унищожавано от строителни предприемачи с цел по-голяма печалба. Не по-различно стоят нещата и по ул. „Карловска”.
Моето мнение е, че Община Пловдив и НИНКН трябва в много бързи срокове да седнат на една маса и да начертаят път за справянето с този проблем, защото ако се мине още време – това наследство ще бъде безвъзвратно загубено.
Стоян Даскалов е кандидат за кмет на район „Северен” от „Браво, Пловдив” с номер 36 в интегралната бюлетина с регистрацията на „Българска прогресивна линия”.
Личната преференция на Стоян Даскалов в листата за Общинския съвет е 118.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
На толкова хора дължи пари този индивид, че не знам как има наглостта да се показва публично.