В цялата си история, още от времето на Симеон Велики, българската литература не е получавала подобно международно признание. Това каза пред БТА Манол Пейков от „Жанет 45“ – българските издатели книгата на Георги Господинов „Времеубежище“, която вчера спечели международната награда „Букър“.
Отличието бе връчено на официална церемония в Лондон на писателя и на Анджела Родел, която е автор на превода на романа на английски език.
„Това е може би най-престижната съвременна световна награда, като изключим Нобела, който обаче се дава за цялостно творчество. Тоест, за една книга няма по-голяма награда в света на литературата“, коментира Пейков.
Според него признанието за „Времеубежище“ прокарва пъртина за българската литература по света, като създава любопитство и интерес.
По думите на Пейков, една от причините Георги Господинов да стигне толкова високо, е, че освен голям автор, той е и голям човек.
„Има една цялостност, има една почтеност в отношението му, има една последователност. Никога не се изкуши да слезе до нивото на хората, които го хулят, които си измислят неща по негов адрес. Винаги върви след таланта, а не след личното си его. И затова стигна дотам, където се намира. Защото много често, особено когато трябва да се вземе решение кой да бъде пръв сред равни, правилото е това. Реално, тези номинирани пет-шест автори и преди това 13-14-те, които бяха в дългия списък, те са равни в известен смисъл. Това е избор, направен от толкова много книги, че е трудно на база само на талант да се вземе това решение. И много често това, което наистина прави тази невидима на пръв поглед разлика, е точно тази цялостност и това, че ти като човек и като личност допринасяш нещо. И че личността ти е съответна на литературата ти, а не е антитеза на литературата ти, защото има и такива автори, не един и двама“, посочи Манол Пейков.
Според него авторът на „Времеубежище“ има акустика далеч отвъд границите на страната.
„Повечето български автори от много години насам се чувстват удобно в границите на българския език и не поглеждат отвъд. Не си представят читателя си като човек, който не владее българския език и който е част от от друго национално семейството. Докато Георги пише за света. Той не пише само за България. Той има това самочувствие, има той размах и полет на мисълта“, каза Пейков.
Той добавя, че книгата „Времеубежище“ е специална, защото говори за теми, които са се оказали болезнено актуални през последните две-три години. В този смисъл, книгата на Георги Господинов е пророческа, посочи Пейков.
„Аз си спомням как обсъждахме с него двамата дали това е моментът книгата да бъде пусната, защото тя излезе точно в абсолютния пик на ковид пандемията, когато всички книжарници бяха затворени. Той самият не беше много сигурен и ме пита дали трябва да я пускаме в момента. И аз му казах: „Да, ако изобщо тази книга трябва да излезе, сега е моментът, защото ние трябва да дадем, освен всичко останало, и надежда на хората“, допълни той.
Манол Пейков разказа още, че една от основните теми във „Времеубежище“ е носталгията и използването й като оръжие. Според него това се вижда из цяла Европа в момента.
„Тези популистки режими, които надигат глава и които ни теглят назад, обратно към миналото – те са именно това. И хората провидяха в тази книга нещо пророческо и нещо важно. Неслучайно го сравняват с Оруел. Така че тази книга, да, има и огромно политическо значение и акустика в смисъла, в който политиката е онова, което живеем всеки ден и от което зависят съдбините ни – нашите собствени, на децата ни и изобщо на човечеството“, коментира управляващият съдружник в „Жанет 45“.
Според Пейков, тема на разговор трябва да бъдат още причините и ролята на държавата в това признание на „Времеубежище“.
„Държавата е абсолютен длъжник на българската книга. И на българските писатели, издатели, редактори, преводачи, читатели, на всички хора, които се занимават с книги“, смята той.
В България нямаме адекватен орган, който да се занимава с българската книга и с нейното промотиране зад граница, коментира Манол Пейков.
„Имаме нужда от организация, която да е отделна от Министерството на културата и която да се занимава с това“, каза той.
Пейков посочи, че внимание трябва да бъде обърнато още на програмите за финансиране на преводи на българска литература, както и на обновяването на библиотечния фонд. Той допълни, че в момента се работи върху законопроект за книгата.
Снимка: Петър Вълчев
