Жени Танкова: Разкриването на Голямата базилика е с епохално значение

Най-големият раннохристиянски храм е построен във време, в което Филипопол е бил в разцвета си

Земетресение разрушава сградата през 601-602 година. Тя никога не възвръща първоначалния си блясък

Стефка Георгиева

Безспорно, разкриването на Голямата базилика е едно от най-значимите събития за града ни през изминалите две години. Самият ръководител на проекта, археолог Жени Танкова, потвърди това на сцената на „Пловдивско историческо общество“ миналата вечер с водещ Димитър Герганов. На събитието присъстваше почти целия екип, който работеше в студ и пек, с изключително търпение и прецизност.

Разкриването на Базиликата е с епохално значение, заяви Танкова пред събралата се огромна аудитория. Археологът разказа голяма част от историята на сградата, в която все още има много неизвестни. Потвърдена е теорията, че раннохристиянският храм е построен във време на разцвет на стария Филипопол. След силно земетресение, случило се около 601-602 година, обаче, голяма част от него е била разрушена. Перипетиите пред възстановяването на величествената сграда са станали още по-сериозни след изригването на вулкана Кракатау, намиращ се в Индонезия. Макар изригването да е било далеч от нашата територия, последствията са били изключително мащабни. Прахови частици са замърсили въздуха за около 50 години в резултат на което слънцето не е успявало да достигне до земята. Резултатът е бил оскъдна реколта и недоимък по нашите земи. Византийската империя е била принудена да доставя житни култури с кораби, а с тях са пристигнали и плъховете, които още повече са утежнили ситуацията по тогавашните ни земи. В тези особено тежки времена, не са достигали средствата и възстановяването на базиликата е било абсолютно непосилно.

Паметта за християнския храм, обаче, остава жива и през 10-ти век там е имало десетки, че и стотици погребения. Десетки гробни ями са открити общо на обекта, разпределени на 3 пласта, като някои от тленните останки са били положени директно на мозаечния под. За разлика от погребенията на възрастни индивиди, които са били скромни и маркирани само с тухла или камък, към детските гробищни ями се е подхождало в голямо внимание. Те са били оградени от тухли, а по останките са открити накити като обеци и стъклени гривни, неприсъщи за останалите. Всички човешки останки са вдигнати и почистени, а след края на разкриването на Голямата базилика, ще бъдат погребани отново с християнски ритуал в двора на сградата.

Археологическите находки на обекта са много, а сред тях има чудесно запазени мраморни колони, капитали, монети, накити, керамика и кръстове. Най-голямо внимание по време работата на обекта, безспорно привлякоха мозайките. След разкриването на първата мозайка, целият екип бе силно въодушевен докато не направиха второ откритие. Под първия мозаечен пласт се показа втори, много по-пъстър и красив. За покриването на единия пласт мозайка с втори съответно има и две теории, като археолог Танкова бе категорична че нито ги отхвърля категорично, нито ги подкрепя напълно, защото това е в процес на изясняване.

Според древната традиция, когато един император е бил развенчан, мозайките са били посипвани и закривани от други, като това е едната теория за двупластовостта. Другото схващане е, че Византийската империя на територията на Филипопол никога не е възвърнала бляскавите времена и полагането на втората мозайка и било просто ремонтна дейност.

Факт е, че по-долният пласт е по-пищен и цветен. По него има изобразени десетки птици. На една от мозайките, в медальон е изобразен голям паун, обрамчен от друго цветни птици. Жени Танкова поясни, че паунът е заседнал в християнството от дълбока древност до наши дни. Той е символ на всички християнски добродетели, а на една от мозайките дори са изобразени две от птиците, пиещи вода от бокала на живота.

И през 2017-та работата по Голямата базилика продължава. Археолог Танкова благодари както на своя екип, така и на Фондация Америка за България и община Пловдив, че има възможност да ръководи разкопките на този обект. Относно експонирането на археологията, тя бе категорична, че бутафории няма да има и ще пресъздадат сградата с площ над 3 дка. в автентичен вид.
Екипите на Под Тепето и Капана ще продължат да следят работата по разкриването на Голямата базилика отблизо и тази година.