Изпод тепетоМнения

Видео, изкуство и наследство

За да сме „европейска културна столица“, трябва от време на време да гледаме към Европа и световните тенденции

Италия, която има толкова много наследство и вместо да използва романтичните ненаучни реставрационни методи от преди 200 години, работи с технологии от съвремието си, за да направи нещо атрактивно, но и стъпило на истинска наука

Теодор Караколев

Видеото от много отдавна стана неизменна част от световния живот – а оттам и от световното изкуство. Както видео творби, така и различни визуални инсталации, от десетки години се използват от артистите по планетата, за да се изразяват по-пълноценно. Тук, с много малки изключения, видеото е загърбено или изобщо не се използва.

По подобен начин България се движи по собствена линия, която също може да датираме в началото на 19 век, в отношението си към културно-историческото наследство. Все още, вместо това да бъде наука, на наследството си гледаме през клишираната призма „В Гърция и Италия от всеки камък правят история“. По различни географски причини, в Гърция и Италия наистина доста от камъните са исторически. И наистина правят пари от тях. Както в Саудитска Арабия правят пари от нефт. Нито можем да си измислим история, като италианската, от която да правим пари, нито да си измислим нефт. Тоест – трябва да работим с това, което имаме.

Няма обаче да дъвчем отново как разрушаваме това, което имаме (от тежестта на новите тухли, автентични римски градежи на софийското Ларго бяха смачкани и унищожени – това, мисля, е красноречиво). Ще разкажа за тази Италия, която има толкова много наследство и вместо да използва романтичните ненаучни реставрационни методи от преди 200 години, работи с технологии от съвремието си, за да направи нещо атрактивно, но и стъпило на истинска наука.

Изложбата Caravaggio Experience

Тази изложба в последните седмици е световен хит – репортажи за нея излъчиха на практика всички големи световни медии, но тя със сигурност ще има и сериозен отзвук, ще бъде копирана, пресъздавана и прочее. Caravaggio Experience е видео-изложба в Рим, в голям изложбен комплекс, в която се представят картини на известния бароков художник Караваджо. В нея, обаче, няма нито една негова картина.

Всичко е представено чрез десетки проектори, които прожектират репродукции на Караваджо в огромен размер. Стените на галерията са екраните, на които в детайлна резолюция се представят най-малките детайли от картините, като тематично и образователно се акцентира на определени неща – емоционалните погледи, изразителните пози (представени и в 3D), на специфичното насочено осветление и т.н.

Всичко върви със специално композирана за целта музика. Тя също се променя, според случая – по-нежна в по-детайлните сцени и по-агресивна в сцените с насилие, например. Подредените като лабиринт стени, на които се прожектират картините, също не са наредени случайно – те си взаимодействат в дълбочина и перспектива.

Абсолютно всичко в изложбата е мислено като едно цяло. Екипът, който е работил, очевидно е включвал специалисти по Караваджо.Технологиите, анимациите са изпипани до съвършенство. И всичко това се прави върху едно „традиционно“ изкуство – живопис от 17 век. Без да изглежда пошло, егоцентрично, преекспонирано. Съвременното изкуство не е само овъртяни в коледни лампички гипсови скулптури.

Реставрираната църква Santa Maria Antiqua

Само преди седмици бе открита за посещение и дългореставрираната църква Santa Maria Antiqua в самия Форум на Рим и имах късмета да я посетя съвсем „нова“. Също, като много други неща от Ранното Средновековие, и тази църква не е в пълния си блясък. Затова, обаче, отново се намесват видео технологиите.

Църквата е представена, като изложбено пространство. Освен няколко деликатни намеси, не е препостроявана, издигана до предполагаемия си първоначален вид, до керемидите си и всичко друго, което би ѝ се случило в България. Вместо това, с много ясно разграничаване, са показани автентичните и новите неща – като новите, обикновено, са от стъкло и метал, така че няма как да се заблудите. Покривът е лека и симпатична дървена конструкция, която леко пропуска светлина.

Същото е и отношението със стенописите – реставрирани са само съществуващите изображения, ако ще на някой светец да му липсва само лицето. Тук вече се намесват видео-технологиите. Без да се измислят и дорисуват неща, с видео-прожекции се представя предполагаемия вид на стенописите в различните помещения. С анимация се „дорисуват“ светци, декоративни изображения. Прожектира се и информационен текст с исторически факти. Всичко това е „неинвазивно“, тоест автентичността на църквата се запазва, но и регулярните туристи могат да се впечатлят от мястото.

У нас?

Снимка: ДневникУ нас нещата все са малко по-плахи. Някакъв опит за мапинг беше направен по време на миналогодишния One Design Week. Малко по-близо до това, което се случва по световните сцени, ще можем да видим в края на месеца на фестивала LUMMIX, когато ще гостуват сега работещи и популярни видео артисти с модерни инсталации. Това, обаче, са изключения, а и не толкова популярни. Уж, бидейки някаква столица, би трябвало да се възползваме максимално от всички тези събития. Уви, с изключение на самите организатори, нито община, нито фондация „Пловдив 2019“ не правят нищо за популяризирането на това събитие.

Но темата е много по-голяма от това. В България – и в културната ѝ столица – все още е нормално изложбите на главната да са на грозни метални структури, подпряни с тротоарни плочки, за да не падат. Единственото ни изкуство по галериите е на бели стени в рамки (отново, с малки изключения). Без значение дали представяме някакви новаторски съвременни неща или се опитваме да образоваме на тема Захари Зограф.

Живеейки в малкия си удобен балон на „европейска столица“, това няма особено значение. Работата е там, че за да сме „европейска“, трябва от време на време да гледаме към Европа и световните тенденции. Онзи ден, върху трупа на Сердика „Ларгото“, премиерът Бойко Борисов заяви, че същото предстои да се случи и в останалите български градове, сред които изреди и Пловдив. Дали ще е същото унижение, или с наследството на европейската столица ще се погрижим по европейски, предстои да разберем. За момента гражданите се намесиха да спасят от неевропейските желания Кино Космос, Небет тепе и Тютюневия склад.

Въпросът е в бъдещите действия – дали ще надделее Рим, истината и уважението към историята или ще надделеят варварите (или днешният идентичен образ – радикалните ислямисти) и пошлото окичване с фалшификати.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

2 коментари

  1. Защо за миг не допуснете, че нашите реставратори знаят и могат повече, отколкото вие си представяте и оценявате, от равнището на скромния си житейски и никакъв професионален опит?! Какъв „труп на Сердика“!? Какви ги говорите?

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина