Виенският камерен оркестър празнува своя 70-ти юбилей в Пловдив

Виенският камерен оркестър събира тази вечер почитатели на класическата музика. Малки и големи се втурнаха да грабят билетите за невероятния спектакъл, който ще се състои в Дома на културата, още в деня на тяхното пускане в продажба. По време на музикалното представление, почитатели и музиканти ще могат да чуят едни от най-големите класики, сред които мелодиите на Моцарт, Хертел и Брамс.

Основан е през 1946 г. През своята 70 годишна концертна дейност оркестърът се е утвърдил като един от водещите камерни оркестри в музикалния свят. Първият главен диригент на оркестъра Карло Дзеки, дългогодишният ръководител Филип Антремон, както и редовната съвместна работа с гост диригенти като Йехуди Менухин и Шандор Вег допринасят за стила и облика на оркестъра.

Под ръководството на настоящия главен диригент Щефан Владар Виенски камерен оркестър продължава да затвърждава международния си авторитет. Оркестърът има многобройни изяви в родната Виена, където наред със собствен концертен цикъл в Концертхаус оркестърът свири и в Музикферайн и Театър на р. Виена. Концертните турнета на всички континенти се посрещат с много висока оценка от публиката.

Програма

Волфганг Амадеус Моцарт
Дивертименто в ре мажор, KV 136
Allegro
Andante
Presto

Произведенията с развлекателна музика, които Волфганг Амадеус Моцарт композира по различни поводи по поръчка срещу заплащане, дълго време са били подценявани и омаловажавани като качество – в сравнение с другите произведения на гениалния композитор. Всъщност се е забравял фактът, че за композиторите, които не са били постоянно назначени като дворцови музиканти или от някой епископ, приемането на поръчки за композиции е било единствената възможност за осигуряване на някакъв доход. 

Паул Хертел
Три пиеси „В емиграция“, Oп. 51 / 16-12-13
Край & Начало (oп. 51/16)
Спомен (oп. 51/12)
Хотел Метропол – Москва (oп. 51/13)

Три фрагмента от дълга поредица асоциации с отминали емоции.
Концепцията: Музиканти се срещат пред една полусрутена барака за концерт на открито. Музиката, която дълго е съхранявана в телата, се разпада и се смесва наново. Казват, че всеки от нас би трябвало да се отдалечи само няколко километра от обичайната си среда и вече е чужденец, емигрант. 

Защо тогава не искаме да разберем, де помогнем? Защо ли?!

Йоханес Брамс
Струнен секстет № 1 в си бемол мажор, оп. 18
Обработка за струнен оркестър (Гюнтер Пихлер)
Allegro ma non troppo
Tema con varizioni. Andante, ma moderato
Scherzo. Allegro molto
Rondo. Poco allegretto e grazioso

Йоханес Брамс е на 26 години, когато започва да пише Струнния секстет оп. 18. Шест години преди това той се запознава с унгарския цигулар Едуард Хофман, наречен Ремени, с когото предприема концертно турне из Долна Саксония. В Хановер се среща с известния цигулар Йозеф Йоахим, който го представя на Клара и Роберт Шуман. Шуман веднага разпознава изключителния талант на младия композитор и публикува станалата впоследствие известна статия „Нови пътища“ в „Ново списание за музиката“, в която характеризира Брамс като очакваното ново явление. Той се застъпва за него пред издателство Брайткопф & Хертел, което започва да публикува композициите на Брамс.