Българинът и книгата все по-малко си говорят, а когато го правят все повече е на – Вие
Димитър Герганов
Четяща нация ли сме? Малко или много книги се издават в България при пълното отсъствие на държавна политика, която да насърчава културата? Как стоим спрямо останалите държави в Европа? А спрямо нашите съседи?
Според независимо проучване от 2013 г., което обхваща 21 държави в Европа най-много книги се издават на Британския остров – 2 870 на един милион население или цели 184 000 заглавия на година. Явно поданиците на кралицата смятат, че господството над моретата върви платно за платно с четенето. Изглежда са прави, защото десетки хиляди имигранти не желаят да се установят в социална и уж, интегрираща Франция, а дават мило и драго да се промъкнат през тунела под Ла Манша. Тук трябва да направим уговорката, че в изследването отсъстват данни за Исландия, която е неоспоримия лидер! В малката островна държава с население от 300 000 души всеки десети е писател и съвсем логично там се издават най-много книги, има най-много автори и прочетени заглавия. Сигурно се дължи на суровия климат и скуката.
Следващите най-просветени държави на нашия континент са Словения, Испания, Чехия и внимавайте – Беларус с 1 360 на един милион или половината от нивото на Британия. Постижението на бившата съветска република е особено впечатляващо, защото жизненият стандарт там е дори под българския, който както знаем не е особено висок. „Златната среда” в книгоиздаването се държи от Германия, Франция и Италия с 1 160, 1 010 и 1 020 книги на милион население.
На този фон България не изглежда толкова зле със своите 820 книги на милион или около 6 000 заглавия годишно. Без държавна субсидия и преференции по отношение на ДДС. Как обаче се представят нашите съседи? Най-много на Балканите печатат в Словения – 1 780 на милион, а ги следват Гърция – 870 на милион. „Патриотизмът” ни може да се „стопли” от румънците, които са зад нас с 749, а Турция е далеч назад с 570 книги на милион население. Другите страни от бивша Югославия не са представени в изследването, но можем да предположим, че данните им са сравними с нашите. Интересното е, че такъв „културен титан” като Русия се представя малко по-зле от Румъния с 711 на милион, както и Полша.
Ако в издаването на книги България стои прилично, при четенето картината съвсем не е толкова благоприятна. Според друго проучване, което обхваща 31 държави в света най-много време в четене на книги прекарват в Индия – 10, 42 часа на седмица или по 1 час и половина на ден. Едно от възможните обяснения е, че проникването на интернет там все още е слабо, но едва ли е единственото. Следващите три в класацията са все азиатски държави сред които изпъква Китай с 8 часа на седмица. В Европа най-отпред се нарежда Чехия, следвана плътно от Русия с 7,3 часа на седмица. Средният показател за Стария континент е около 6 часа на седмица. Световната суперсила САЩ тук се представя по-скромно – 5,42 часа на седмица. В едно обаче американците са първенци – при тях всяка четвърта прочетена книга е електронна!
В дъното на класацията учудващо се намират икономически гиганти като Япония и Корея с малко над 3 часа седмично, което поставя под известно съмнение пряката връзка между благоденствието и времето прекарано в четене на книги. Последното може да послужи за наше оправдание, защото показателят ни е същия – 3 часа седмично. Или казано по друг начин – българинът и книгата все по-малко си говорят, а когато го правят все повече е на – Вие!
Едно по-детайлно вглеждане в родния книжен пазар показва високо ниво на фрагментация. Според данни на НСИ в България за 2014 г. са издадени 6 400 книги със среден тираж от 2 900 бройки. По-голямата част от заглавията имат научен, технически и справочен характер, докато на художествената литература се падат 2 500 при среден тираж от 1 400 копия. Съотношението български към преводни книги е приблизително 2 към 1, но при тиражите е точно обратно, съответно 1 300 за чуждите до 626 за българските книги.
Като цяло можем да обобщим – в България се издават достатъчно книги, четат се все по-малко и „вносното” доминира. Най-вероятно през следващите десет години въпросът – четенето на книги необходимост ли е, или отживелица ще намери своя отговор. Подозирам, че отговорът няма да ни хареса…
