Възраждането на Тютюневия град е мисия възможна
Каузата вкарва в един отбор гражданско общество, експерти и община
Първата широка дискусия по темата се организира в таван на тютюнев склад
Дирят собствениците на всички сгради в квартала
Дебатът роди идея за създаване на музей на тютюна
Едни сгради превърнали се в урбанистична легенда. Всеки ден минаваме покрай тях, а реално историята им остава непозната за новите поколения. Олющени стени и падащи мазилки, плачеща изключителна архитектура, която все още впечатлява със своето величие. С аромата на труд и тютюн оставени вътре. Едни сгради изградили цял град – Тютюневият град.
„Изчезващият Тютюнев град” е един от най- амбициозните проекти на Пловдив 2019. Първата изложба, представена именно в един от складовете на ул. Екзарх Йосиф, едва побра всички пловдивчани, заинтересовани от бъдещето на „града”. Фотографии на Пенка Калинкова, както и специално създадени за събитието творби на ученици от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, също и на студенти от АМТИИ обсипаха тавана над мебелен магазин Галеро. Филмът на Пенка Калинкова „Истории от Тютюневия град“ успя да задържи дъха на всички присъстващи за почти час и зададе хиляди въпроси, които бяха обсъдени в дискусията по-късно. Единственото, за което всички бяха на едно мнение беше, че пораженията са грамадни, но не и невъзвратими. Архитект Антоанета Топалова сподели, че според нея това са сгради не само с градско, а с национално значение. Даде пример с големите европейски градове, където подобни постройки влизат във функцията на съвременния град и стават част от самия живот. Идеята е да бъде запазен самия дух на мястото, а не да се превърне в една стъклена кутия, както се случи с един от складовете. Инж. Захари Георгиев и инж. Людмила Ковачева дадоха идеята да се създаде музей на тютюна, какъвто вече съществува в други държави и то с голям успех. За складовете в Хамбург, даде пример Мария Стоянова, всички решения се взимат с взаимен интерес от община и частни лица, като допълни, че колкото повече обществена подкрепа има, толкова по-малко ще смее някой да се опитва да разруши подобен тип културни забележителности. Арх. Михаил Богданов успя да втрещи всички с новината, че сред складовете на Иван Вазов ще се извиси една нова 22-етажна сграда. Неговата идея беше, че както в Стария град, а скоро и в Капана, така тютюневия град трябва да бъде пешеходна зона. В края на разговора мнението си изказа зам.- общественият посредник Наташа Цанева. Думите й прорязаха сякаш вече изготвените планове за Тютюневите складове. Няма лошо да има подобни дискусии, да се планира, но на първо място трябва да се намери собственикът и той да даде своето съгласие за подобно нещо, каза тя. И зададе първия проблем, който трябва да бъзе изгладен- да бъдат посочени всички собственици на сгради в тютюневия град, тъй като към днешна дата повечето от тях са неизвестни.
Не бива да сме максималисти. Не ни трябват сгради-реплики, а нещо, което да запази автентичността – това беше общото мнение в края на дискусията. Идеален вариант е в Тютюневия град да бъде разпознаван като място от културния живот на града. Музеи, изложби, пърформанси, прожекции и всичко, което може да даде импулс в сърцето на складовете е добро дошло като идея. Това, което ни мотивира е казусът с Кино Космос и гражданската позиция по него. Именно тя спаси сградата, обявиха организаторите на срещата. По време на дискусията сред всички известни имена на архитекти и инженери стана един мъж и се представи като най-обикновен гражданин. Пейчо Докторов е работил 24 години в тези складове и дори разпозна своя колежка сред присъстващите. Той разказа за живота, пропит с тютюнев аромат и как за жалост нищо няма да бъде същото. Но това по никакъв начин не пречи да стане по-хубаво от всякога, каза на финал той. Темата остана отворена, но според всички Възраждането на Тютюневия град е мисия възможна. Тъй като и гражданско общество, и експерти, а и администрация са в един отбор в тази мисия.