Разделение вместо консенсус на дебата за Стратегията за културно развитие

Представителите на арт средите искат диалог с местната власт, тя иска проектна активност

Работете, не се оплаквайте. Бъдете заедно, призова чуждият експерт проф. Шейт

2 часа си говорим срещу културата на Пловдив. Не е за вярване. Какъв е този нихилизъм? Трябва да се обединим, да се държим достойно, а не по този начин. Дайте да говорим какво трябва да се направи. Такава бе финалната щриха на Даниела Дженева в края на днешното обществено обсъждане на един от най-важните документи за града ни- дългосрочната Стратегия за развитие на културата  в периода 2014-2024г. Много страсти, тежки думи, очевадно разделение и малко работа в конкретика. Така премина дебатът в Дома на културата, който днес бе по-скоро ринг за пехливанлък между отбора на общинската администрация и много от представителите на арт сдружения и институции. Консултантът в изготвянето на стратегията- професор Оливър Шейт в определени моменти от диалога се видя в чудо. Сигурно сте изумен. Така сме ние, на Балканите сме. Скоро и ножовете ще се вадят, предупреди го археологът Бисер Хътев  преди официалния старт на дискусията, която започна още по време на самата презентация.

Десетки представители на културните среди се събраха на събитието в „Борис Христов”. Повечето от тях обаче не бяха подготвени по темата, тъй като не бяха запознати с документа. И още повече с екшън плана към него, който на практика започна да представя проф. Шейт. Той се появи изненадващо като тема за разговор, без да е включен в дневния ред. Това предизвика и първите дискусии и даде заявка за сигурни искри. Публиката тук не е подготвена. Нямахме материалите, тъй като в момента обсъждаме екшън план, а не стратегия, каза Мария Шнитер. Имаше забележки по повод някои фактологически грешки в самата стратегия, стилистични такива и пропуски. Пенка Калинкова изброи половин дузина такива, при това все знакови. Но като цяло документът и съдържанието бе приети добре. Това е труд на почти две години. Чуждите експерти дадоха различна перспектива, европейската гледна точка. Документът не е завършен и е отворен за мнения, отключи обсъждането зам.-кметът Стефан Стоянов.

Важно е в контекста на кандидатурата за Европейска столица на културата да се постигне пълен консенсус за това какво трябва да се прави от всички заедно. Важно е журито в тази надпревара да види, че мислите занапред, за следващите 10 години. Този документ не ви казва какво трябва да правите- дава ви методология, каза за встъпление чуждият експерт проф. Шойле. После изброи слабостите в настоящето на града в сферата на културата- липса на инвестиции в инфраструктура, централизацията, липсата на аудитория и дефицитът на арт мениджмънт.

Стратегията е по-важна дори от кандидатурата на Пловдив за културна столица. Тя трябва да е работен документ с яснота, конкретни цели, какво и как да бъде постигнато. Трябва да се мисли как да се позиционира градът на европейската културна сцена. Това може да се случи чрез инструментите за финансиране, които често не се използват, влезе в проблематиката Асен Асенов от Едно. Финансирането от фондовете е една от основните задачи, отговори проф. Шойле.

Сетне се изброиха някои технически пропуски в документа. Изненадващо, някъде от задните редове се споменаха имената на Станишев и Орешарски, а проф. Шойле сбърчи вежди, осъзнал накъде отиват работите. Така негативният тон влезе в дискусията. Смути ме една дума от документа: „политическата съгласуваност”. Мирише ми на сурово-класов партиен подход спрямо лумпен пролетариата. С кого ще съгласяваме- със Станишев, Орешарски, Бойко или Доган, с Турция, Гърция или Русия?, попита Бисер Хътев.

Имам добро отношение към тази разработка, дава една много добра основа.  Но трябва да е ясно, че култура в Пловдив се прави институционално, а професионалната общност не участва в този процес. Изолирани сме. Развитието трябва да става с професионални общностни съвети, каквито в Пловдив няма, включи се арх. Топалова. По-голяма част от културните проекти може да се реализира без пари. Предлагали сме дори за Небет тепе такъв вариант. 10 години се борим Античните пещи да бъдат възстановени. Докато говорим, артефактите изчезнаха. Срамота е най-старият град да няма нормален археологически музей, каза Константин Каменов от звено Корени. А някой попита къде са директорите на музеите под тепетата. Отговор не последва.

След него работата по Стратегията и действията на общината похвали Ани Парсехян, председател на читалищните съюзи. Тя и системата от читалища са хипер активни в работата си по проекти и идеи за развитие.

Големият проблем е липсата на самокритичност. Нямаме образователна програма, вмъкна Катрин Сариева. Важна е културата на участието. Градът не трябва да се превръща в култиватор на консуматорската култура с тази стратегия, а трябва да се стреми към култура на участието, каза инж. Бобоцов.

Антон Шнитер нахвърля актуални и важни въпроси, които касаят новото поколение. Проблем е, че в тази зала няма млади хора. Скоро те ще изпълняват тази стратегия, каза той. Има пропуски в пространствата за култура и конкретно градските такива- улици, паркове. В момента има наредба за опазване на обществения ред, която забранява пеене и музика в градска среда, при това без комерсиална цел. Аз нямам право да взема китарата си, да седна на пейка в градината и да засвиря. Ще ме глобят. И това се случва- виждал съм го. Какви мерки са взети за интегриране на младите хора в сравнително затворената културна общност, попита възпитаникът на университета в Бъркли.  

Музикантката Ели Григорова попита защо не й е осигурена сцена, на която да прави концерти и как да държи комуникация с местната власт. Тогава изригна председателката на Дружеството на пловдивските художници Светлана Фурнаджиева, която събираше подписката за поставяне на Маската на Борис Христов, дело на Цвятко Сиромашки. Аз научих от Фейса за днешното събитие, затова съм тук. В сянка ли сме в този град, всички сме забравени, загубени в тази действителност, тежки думи каза тя. Загубени сме в превода, допълни я Пенка Калинкова, която се оплакваше от качеството на превода от английски. Чувствам се като джедай на нелегална сбирка на съпротивата. Искаме широк достъп до информация, вмъкна се отново Бисер Хътев. Това, че сте тук значи, че сте били информирани. Очаквате от нас да цъкаме по мишките ви за да намерите информация за събитие като днешното ли или за документи като този, който днес представяме, попитаха от общината. Използвайте процеса, бъдете част от него. Сега е старта му. Действайте, използвайте шанса, че сте тук. Всички сте част от това и не трябва да чакате някой да ви побутва. Действайте, а не се оплаквайте. Имате шанса да бъдете заедно, да работите заедно, борете се за идеите си, апелира вече видимо умореният и тотално слисан от случилото се проф. Шейт. В този момент се намеси общинската съветничка Даниела Дженева, чийто думи ви представихме в началото на този дълъг текст.

Мария Шнитер върна нормалния тон и конкретиката по темата на обсъждането- стратегията, като обяви, че трябва още да се поработи върху религиозното, културно и етническо многообразие на Пловдив, тъй като темата е леко подценена в документа. Готова съм да помогна с каквото мога, на разположение съм , както и моите студенти, каза ръководителката на катедра Етнология в ПУ.  Организаторите на Гражданското жури на финала пък не скриха, че са доволни от това, че 6-7 от мерките в Стратегията са били предложени от тях преди време и са намерили място в документа за развитие на културата. Авторите му не скриха това. Което за пореден път начерта основния проблем като цяло в общуването между администрация, професионални гилдии и гражданско общество- липса на диалог. И често липса на активност по същество, а не само по кръгли маси. Дейност вместо оплакване, сам призова чуждият експерт Шойле. Решението на този основен проблем обаче трябва да дойде и от двете страни на разделителната линия, която е много широка. В самия финал бяха дадени добрите примери в това отношение- развитието на Капана, работата на занаятчиите и читалищата. Искаме диалог и съвместна работа с администрацията, обърнаха се към общината представителите на културните среди. Бъдете активни, правете сами стратегиите и проектите си, не е нормално администрацията да ги прави, призова пък зам.-кметът Стоянов.