Бюджет 2014- консервативен и добър, но не отличен за бизнеса
Така го определи икономистът Георги Стоев
С близо 190 милиона лева ще разполага Пловдив за следващата година. Това предвижда Бюджет 2014, който се очаква да бъде гласуван в края на януари. Дотогава са предвидени още дебати по него, та белким някой прояви интерес. Иначе цифрите са следните, прочетени пред празната зала от финансиста на общината Наталия Делчева: 93 милиона от средствата са за делегираните от държавата дейности, 97 се падат са местните такива. Най-голямото перо в разходната част е за образованието-на него се падат общо 42 процента от цялата финансова рамка, или почти 79 милиона лева. Здравеопазването ще глътне малко под 11 милиона, а социалните дейности- 8 779 122 лева. За култура са отделени 10 млн., а разходите за дългове са 1 733 384. Почистването, озеленяването, екологията и жилищното строителство отива на 46 милиона.
Промяна във финансовата рамка от миналата година почти няма. Няма увеличение на данъци, както много наши очакваха. Това е реален и изпълним бюджет, което значи, че седим стабилно, коментира кметът. Той уточни, че някои данъци дори падат. Работи се и в посока намаляване и на някои общински такси. Европейските средства и тези, с които се строи многофункционалната зала например, не попадат в бюджета.
Представилият се като гражданин бивш зам.-кмет Александър Константинов попита защо в бюджета липсват три основни документа, без които общественото обсъждане е несъстоятелно- програмата за управление на общинската собственост, план-сметката за битовите отпадъци и капиталовата програма. Той изрази опасения, че големите проекти с европейско финансиране, по които Пловдив ще работи в следващата година, не са вкарани като разходно перо в бюджета. Става въпрос за общо над 170 милиона лева. Има съфинансиране от общинския бюджет, плащането започва с малък аванс, а после се плаща след извършване на одит. Как виждате реализацията на тези проекти и финансирането им, попита Константинов. Програмата за общинската собственост в момента се изготвя, тъй като в края на годината бизнесът е най-активен. Тя ще е готова до началото на другата година. Догодина рамката е 4 милиона лева, обясни по първото питане зам.-кметът Димитър Кацарски. План-сметката за битовите отпадъци е 29 милиона лева, както бе и миналата година, допълни колегата му Розалин Петков. Реализираме много проекти, тъй като участваме в различни програми и печелим. Предстои транспортният проект на стойност 46 милиона лева. Водния- 142 милиона лева. И за двата проекта сме осигурили съфинансиране. Авансовите плащания са в рамките на 35 процента, а сме заделили 800 хиляди лева, които въртим по различни проекти като текущи средства. Така системата работи. Имаме разговори с Флаг за мостово финансиране при проблеми, но засега няма такива белези. В капиталовата програма сме заложили много проекти- Скобелева майка, асфалтирането на булевард „Македония”, улица „Димитър Талев”. На дневен ред е и пробивът на Водната палата, като сме предвидили подземно преминаване на коли и кръгово движение. Този проект ще се прави на два етапа. В капиталовите разходи влиза и реконструкцията на зоологическата градина, тротоарите, детска градина в Западен, археологическите разкопки, обясни кметът.
Бюджетът в областта местни приходи е консервативен, но не търси допълнителни варианти да стимулира бизнеса в града. На който му тежат много различни такси. Намалете някои от тях. Определям бюджета като добър, но не отличен за бизнес средата, каза икономистът Георги Стоев, един от малцината граждани на общественото обсъждане. Той попита дали общинските предприятия се финансират на 100 процента и дали функционират на търговски принцип и дали не е по-добър вариант аутсорсингът.
Стремим се средата да е сигурна, прогнозируема. За бизнеса подготвяме свиване на някои административни такси. Колкото до общинските предприятия- те по-скоро са изнесени дирекции, които генерират приход и от търговска дейност, но всъщност не са търговски дружества. Ние споделяме тази политика, отговори градоначалникът.
Георги Стоев попита как се харчи и до колко прозрачно става това приходния остатък от бюджета. Кметът обаче не даде отговор, а по-скоро дръпна лекция за смисъла на това понятие.
Д-р Георги Кръстев попита за здравната стратегия и се поинтересува дали е готова здравната карта на Пловдив, защото „иначе ще стане страшно”. Там отговор също не последва, от което се разбра, че здравна карта няма изготвена.
Не правете обществено обсъждане в петък в 17 часа, посъветва властта бившият зам.-кмет от ГЕРБ Георги Григоров, който в момента играе други политически игри. При липса на разписани документи какво правим тук, върна се към питанията на Александър Константинов той. И попита дали за съфинансиране по европейски проекти няма да се теглят кредити. То е малко по големите проекти, по които ще работим догодина. Бюджетът на Пловдив е реалистичен, ние не обявяваме цифри, които няма да постигнем. Няма да обявим 40 милиона приходи в плана за управление на общинската собственост, а после да съберем 15. За това, че седим стабилно, говори и кредитният ни рейтинг. Общината има 23 милиона в банкови сметки, каза властта.