Дори сега съм щастлива, когато седя пред сграфитото, казва със сълзи дъщерята на Слона
Всичко си отива от безхаберие, отбелязва мрачно Мия
Срещата ни с дъщерята на Георги Божилов- Слона бе изключително емоционална. Този съвършено чист човек се бори за паметта на великия си татко с нокти и зъби, въпреки бетона, в който се блъска ежедневно. Не крие сълзите си, когато говори за отношението към онова, което Слона остави на Пловдив. За онова, което бе и което ще бъде, въпреки цялата заразителна простотия на съвремието ни. Мария Божилова- Мия, в честно, кратко и сантиментално интервю за Под тепето.
-Как би описала с една дума онова, което чувстваш, когато застанеш пред ронещото се сграфито на татко ти пред Градска художествена галерия?
-Щастлива! Да! Винаги ми е хубаво, когато стоя пред него. Дори сега. И ми е тъжно, когато нещо се руши. Първо, винаги се сещам за празника Св. Св. Кирил и Методий, който дълги, дълги години е посрещан точно под това сграфито. Тази творба се руши от много години. Преди може би пет години се опитаха да възстановят една част от него. Не знам защо в един момент се оказва, че няма как да бъде реставрирано. Една част може, а друга не може. Това не си го обяснявам. Всичко си отива в един момент от някакво безхаберие.
-Кой е виновен да се стигне дотук?
-Не знам. Предполагам общината. Аз ако имах тия средства щях да ги вложа в такова нещо, а не в…
-Може ли да бъде реставрирана творбата?
-Няма нещо, което да не може да бъде реставрирано. Както казах- щом една част може, значи и останалата може.
-Как ще коментираш изявлението на директора на ГХГ, че реставрацията е лош вариант и за предпочитане е да се бутне стената?
-Пълно безумие! Когато нещо се събори то просто си отива. Тая цялата стена да ми я преместят в моя двор, аз няма да имам нищо против.
-Къде в целия този казус се намира стопанинът на този имот- общината?
-Много отдавна няма община за мен тук. Те знаят за какво става въпрос, но не се интересуват.
-Проявявал ли е въобще интерес някой от администрацията към съдбата на работата на Георги Божилов?
-Не, разбира се. То си личи- „опитът, който е направен“.
-Каквa столица на културата ще бъдем за Европа?
-Прекрасна! Най-хубавата! Непрекъснато нещо се закрива, руши. От това по-хубаво…
-Готови ли са близките на Георги Божилов за организиране на кампания за реставрация и съхранение на монументалните работи на Големите?
-Аз съм готова. В момента правя благотворителен търг за отваряне на къща-музей на Георги Божилов на 25-ти този месец в Червеното пони. Ако останат повече пари, ще бъдат вложени в това нещо. 3-4 творци не искат и процент от аукциона. Въпреки че не са се познавали лично с него, го уважават като творец.
-Какво ти е мнението за Казуса със затрития стенопис на Йоан Левиев в бившия Синдикален дом?
-Пълна идиотия! Не може такова нещо! Не може! В света подобно нещо е изключено, не се позволява дори за една педя остатък от нещо подобно да се заличава. А нашите монументални творби са огромни.
-Колко такива шедьовъра на татко ти са занемарени и осквернени по този начин?
-Тази на оградата на ГХГ, в Пощата, на паркинга преди входа за Стария град на ул. „Съборна“.