Под тепето на Виртуална 3D разходка в покоите на Николай

Гласове

Владиката гледа себе си на гигантски портрет в кабинета си

Николай в скромното си имение
Николай в скромното си имение
Слагайте очилата, защото погледът ви ще се умори от смирение. Под тепето не препоръчва този репортаж на хора с лабилна психика, с неплатени сметки за ток, с празни хладилници и пусти стомаси. Ще ви преведем с Виртуална 3D разходка из покоите на Николай Пловдивски. Виртуална- защото е като във виртуален свят, някак далечен, илюзорен, невероятен дори. 3D, защото силуетите и цветовете някак не са реални за времето, в което живеем. Не пасват на призмата и създават триизмерна блудкавост в погледа- собственото ти битие, това на просещия милостиня клетник край същите тези покои и оназ благогодат вътре в тях.

Портретът на стопанина Николай е в пъти по-голям от този на Дядо Максим (рамката диагонално)
Портретът на стопанина Николай е в пъти по-голям от този на Дядо Максим (рамката диагонално)
И така, ако сте сложили очилата (предупредихме ви) да тръгваме. Нека да стане ясно, че не сме нахлули с взлом в имението на г-н Николай. Промъкнахме се съвсем законно, заедно с цяла тумба репортери, дошли да отразят предизборно събитие. Никой от колегите обаче не обърна внимание на средата, в която попада, автопарка, край който минава и райската градина, в която трамбова. Тази среда някак ги заслепи. Така беше и в онзи ден, когато ние открихме тапетите в позлатения храм-паметник „Св. Марина“, а гилдията стъпваше върху тях.

Смирение във всеки ъгъл
Смирение във всеки ъгъл
Всъщност- не е нужно да описваме каквото и да било. Снимките сами говорят за себе си и за пословичната скромност на стопанина. Има някакъв опит за реставрация на старата сграда и интериора й, от който се е пръкнал един кичозен, бутафорен опит за духовно охолство. Същото като в „Св. Марина“- бална зала вместо храм на духа. Колкото до прословутите тапети- и тук е фраш с тях. Има религиозни, има и просто дизайнерски. Както си му е ред- всичко е в злато. Няколко твърде, твърде стари икони са като залети с позлата, в която старината, историята и посланието на самата творба се губят, бледнеят, резилят. Столове- възрожденски, с дърво и плюш. Тронове- златни. Завесите- златни. Рамките на картините- златни. Полилеите- златни. Килимите- червени, с бели фигури. Дървените резбовани тавани- съхранени. Версаче мотиви тук и там. Смирение и скромност навсякъде. В пода, в ъглите, във въздуха Златен трон в заседателната зала
Златен трон в заседателната зала
дори. Градината- неописуема. Поддържани маслинови дръвчета, палми и екзотични зеленини, стриктно оформен райграс, а край тях- джип и лимузина с еднакви номера.
Най-силно впечатление от всичко обаче правят портретите в златни рамки на стените. Там, между иконите. Лица на висши духовници. Един малък портрет на покойния дядо Максим в личния кабинет на владиката. А диагонално от него- гигантска, на фона на останалите, картина… с лика на самия Николай Пловдивски. Очите от платното гледат точно към бюрото от скъпо дърво на оригинала, на Image title
прототипа. Сякаш Николай се съветва с очите на самия себе си, щом взима някакво решение.

„Суета, любимият ми човешки грях“, бе казал героят на Ал Пачино в „Адвокат на Дявола“. „Смирение, любимата ни християнска добродетел“, бихме го поправили ние… Стига да не си бяхме забравили 3D очилата!Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Има и тапети, като тези в храм-паметник  'Св. Марина'
Има и тапети, като тези в храм-паметник ‘Св. Марина’
Image title
Градинката
Градинката
Image title

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.