Двама лъскави търговци на ток в Пловдив – не сте ги чули, не може да ги видите

Енергийната борса тръгна с много ръбове, които според експертите не могат да се изгладят

Автор: Надя Петрова*

Икономическата тема на седмицата – стартът на енергийната борса, произведе интересния въпрос има ли в Пловдив лицензирани търговци на електроенергия. Би било естествено тези, които имат офиси в града на тепетата, от април нататък да оформят своите пазарни предложения към битовите потребители. Разбира се, токът е такава стока, че дори търговци от Русе или Виена, могат да подготвят оферти за жителите на Пловдив и областта. И все пак, отговорът на въпроса кои са регистрираните в града търговци си е прелюбопитен, особено на фона на говоренето за невидимата енергийна мафия. Проучването показа, че те са двама, ако не броим „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД – дъщерно дружество на „ЕВН България“ЕАД. 

Двете непознати фирмите са „Лимак Енерджи Юръп“ЕАД и „Ай Ти Ем енерджи“ЕООД. Те са получили лиценз от енергийния регулатор и фигурират в списъците на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) като търговски субекти. И двете дружества обаче не са вписани като участници в Българската независима енергийна борса (БНЕБ), където продавачите – производители на ток, трябва да се срещнат с купувачите. Засега борсовите играчи са едва-едва 22-ма. 

Турският търговец върти милиони без нито един служител на трудов договор

„Лимак Енерджи Юръп“ЕАД се оказа българска фирма с турски произход. Адресът на нейния офис е в офис сграда до площад „Съединение“. Факт е обаче, че представителите на дружеството трудно могат да бъдат открити там, където е посочено седалището им, още повече че нямат назначени на трудов договор служители. Тримата членове на съвета на директорите са турски граждани. Енергийната компания е направила през 2014 г. разходи за 6,753 млн. лв., а приходите й са с 49 хил. лв. по-малко. Неин едноличен собственик е турското дружество „Лимак Йатъръм Енержи Юретим Ишлетме Хизметлери Аноним Ширкети”. В сайта на Асоциацията на търговците на електроенергия в България пише, че „Лимак Енерджи Юръп“ ЕАД е един от главните участници на турските енергийни пазари. „Ние доставяме електроенергия на повече от 10 милиона крайни клиенти, продавайки приблизително 50 терават часа на година в 4 отделни разпределителни региона. В допълнение, ние сме активни участници в производството на електроенергия, притежавайки и управлявайки 1 200 МВт газова централа с комбиниран цикъл, 1 000 МВт ВЕЦ и 1 050 МВт централа на лигнитни въглища в Турция…“, се посочва във визитката на дружеството. 

Зад втората фирма се крие купувачът на рафинерия „Плама“

Втората фирма – „Ай Ти Ем енерджи“ЕООД е в списъка на ЕСО като търговец от 2015 г. Дружеството се помещава на цял етаж в лъскава офис сграда до Новотел „Пловдив“. Управителят й Йордан Тодоров не бе открит, но служители обясниха, че засега фирмата не упражнява търговия с електроенергия. 

Ако човек се разрови около дейностите на дружеството, може да открие интересна информация. Както в повечето и оперативно, и политически интересни компании у нас, тук собствеността е скрита от фирма във фирма – като някогашните руски матрьошки. Като едноличен собственик на  „Ай Ти Ем енерджи“ЕООД  фигурира дружеството „Плама инвестмънт“ЕООД. То пък е собственост на „Рафинерия Плама“АД. Историята продължава като тайна в тайната. Акционери в „Рафинерия Плама“ към 2015 г. са „АВС – имоти“ на Даниела Семерджиева с 49%, Гийом Жан Ив Мари Колино с 15% и „Плама ойл лимитид“ (Кипър) с 36 на сто. Ако отворим достатъчно много документи, публикувани в Търговския регистър, попадаме на Ангел Стефанов. През 2013 г. именно той е притежавал 76 процента от „Рафинерия Плама“, а „АВС – имоти“ (фирма, която няма дори и собствен сайт) е държала останалите 24 на сто. 

Говори ли ви нещо името Ангел Стефанов? То се появи при концесията на Пешеходния мост в края на 1994 г., редом с това на Денис Бареков. Двамата имат общи фирми – „Резидънс“, „Виа джетс“, Съни холидейс“. Именно Стефанов чрез други свои дружества закупи 65% от плевенската рафинерия „Плама“, която от години не работи. (Другият купувач бе „Овергаз“.) Сделката стана през 2007 г. Пловдивският бизнесмен е собственик или съдружник  на хотели в Пампорово и „Слънчев бряг“. Имал е активна инвеститорска дейност в недвижими имоти. Според Търговския регистър той е (или е бил) управител на 24 фирми, съдружник в 39, едноличен собственик на още 13. По неведоми пътища в досието на „Ай Ти Ем енерджи“ са публикувани и данни на „Агроцвет 11“ – дружеството, което притежава оранжерийния комплекс на 4-ти км на „Пазарджишко шосе“. Там основен акционер е фирма, регистрирана в Панама, но в архива името на Бареков отново се появява. 

Борса под натиск

… Но да се върнем на събитието на седмицата – началото на българската енергийна борса, където търговците ще купуват електроенергия, която ще продават на битовите абонати от тази година. Борсовите експерти имат огромни резерви към бъдещия свободен пазар за продажби на дребно. Един от тях направи следния коментар: „Какъв свободен пазар, след като имаме монопол на преносната мрежа? Тя е собственост на трите ЕРП в страната плюс четвъртото предприятие в Слънчев бряг, и за ползването й търговците ще  плащат такса на тях. Не знам каква трябва да е тази цена, която плюс преноса  да бъде много изгодна. 

Много странното нещо е, че борсата започна с един доставчик, само с един продавач, което ще рече, че започна с аукцион. При борса трябва да има минимално трима играчи. Тоест, към момента не действа като нормална борса. На борсата трябва да има много продавачи и много купувачи. Купувачите също трябва да станат нейни членове. 

Другото основно противоречие е, че не може да имаш преференциални цени (за зелена енергия) и да искаш пазарна цена. Затова в борсата се включват само големите производители на електроенергия, които имат излишъци. Но и при тях цената е много различна. Токът от АЕЦ „Козлодуй“ например струва 40-50 лв. за мегаватчас, а на ТЕЦ „Марица Изток 2“ е 70-80 лева. Тази разлика трябва се нивелира, но по какъв начин – не знам. Някой ще загуби, друг ще спечели, защото в борсовата игра няма нулево равенство. Тоест, за да спечели един, другият трябва да загуби непременно. 

Интересно е, че сред участниците на борсата е регистриран и Кирил Домусчиев с предприятието си „Биовет Пещера“. В завода от години действа когенерация, а произведеният от нея ток се изкупува на преференциална цена, каквато никога няма да се появи на борсата. Най-вероятно Домусчиев ще продава там излишъците на електроенергия. 

Ясно за всички е, че направихме енергийна борса, защото от Европейската комисия ни натиснаха. Но тя е поставена толкова криво, че не виждам как може да се изправи и да функционира според свободните борсови правила.

* Авторът е издател на Agroplovdiv.bg