Сградата е паметник на културата от местно значение
На 11 май 1879 г., в деня на просветителите св. св. Кирил и Методий е открито първото сиропиталище в града
Таня Грозданова
След като стана ясно, че сградата на ДКЦ VI ще отиде в историята за сметка на многоетажен паркинг, логично се появи въпросът какво ще стане с поликлиниката, лекарите и най-новата социална услуга на община Пловдив – Център за деца с аутизъм.
Общински съвет гласува в четвъртък балансовата стойност на сградата да бъде извадена от капитала на дружеството, каквото е общинското ДКЦ и сумата за нея – 100 000 лева да бъде дадена на МБАЛ „Св.Мина“ за ремонт на помещения, където да се настанят общопрактикуващите лекари и специалисти от поликлиниката на ул. „Любен Каравелов“.
Какво ще се случи с Центъра за деца с аутизъм ?
Припомняме, че от 1 юли Общината разкри Център за деца с аутизъм с капацитет за 25 малчугани в сградата на ДКЦ VI, до хотел „Лайпциг“. През май ви разказахме как за целта Общината взима изградения на това място Център за деца с аутизъм, където услугата се предоставя от фондация I can too на третия етаж на ДКЦ-то. Фондацията организира дългогодишна благотворителна кампания за набиране на средства по направата на центъра, а в нея се включиха стотици хора не само от Пловдив, а от цяла България и чужбина. Договорът на фондацията за ползване на помещенията бе прекратен предварително с решение на Общински съвет – Пловдив на сесия на 21 юни 2017 г.
Разкриването на новата социална услуга, която се представя безплатно от Община Пловдив предизвика изключителен интерес. Веднага след това в редакцията ни започнаха да звънят родители, които адмирират начинанието на администрацията, а под статията в социалната мрежа десетки изразиха радостта си, че най-после децата им ще могат да получават рехабилитация без да се налага да заплащат за това.
Сега след края на сагата по сливането на бившите Първа и Втора градски болници стана ясно, че споделената през пролетта информация от лекари и родители, относно факта че сградата на ДКЦ VI ще изчезне физически бе потвърдена окончателно и същите тези родители се питат какво ще се случи с безплатната услуга, която ползват само от два месеца, а преди това плащаха за нея. Хората недоумяват защо първо не бе намерено постоянно място за центъра, който предлага услуги на децата им, при условие, че самите му създатели от общината са били наясно, че сграда ще бъде съборена.
Свързахме се с ресорния заместник – кмет Георги Титюков, за да изясним ситуацията.
Г-н Титюков, какво ще се случи с Центъра за деца с аутизъм в ДКЦ VI при това положение?
Социалната услугата за рехабилитация и подпомагани на дечица от аутистичния спектър ще функционира в ДКЦ VI докато за центъра не бъде направена нова сграда. Едва тогава ще се пристъпи към събаряне на бившата поликлиника, увери пред репортер на Под тепето зам.кметът Титюков.
Колко деца посещават центъра?
Капацитетът му е за 25, към момента 22 деца ползват услугата.
Къде ще става това, след събарянето на поликлиниката?
Идеята е в двора на бившия дом „Рада Киркович“. Там има стара едноетажна сграда, изоставена от страната на улица „Димитър Цончев“, която е около 340 кв.м. Има проект да се събори и да бъде изградена пак едноетажна, като се разшири на 400 кв.м. За целта в бюджета ще бъдат заделени средства в рамките на две години – тази година 50 хил.лв. за проектиране и следващата 400 хил.лв. за строителни дейности.
Кога очаквате да се случи този проект?
Приблизително още една година и то, ако всичко върви без обжалване.
След това интервю отидохме на място – в двора на бившия дом „Рада Киркович“ и видяхме за коя сграда става въпрос. Това е сградата на първото сиропиталище в Пловдив, строена с дарения през XIX век, която е със статут на паметник на културата от местно значение.
.jpg)
Припомняме, че бившият дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи „Рада Киркович“ беше дом със стара и богата история, водеща началото си от месец март 1878 година. Бил е дом за деца и юноши – сираци, полусираци, деца на болни и социално слаби родители. Към 01.10.2014 г. домът бе закрит. Децата са в други домове или в приемни семейства, а сградата на дома ще бъде запазена за социални услуги.
Пустеещата сграда на първото сиропиталище, за която говори зам.-кметът Титюков, по документи се води 930 кв. м. и съгласно писмо с вх.№ 17 МН242-1/10.07.2017г. на Министерство на културата сградата с идентификатор 56784.518.457.4, е декларирана като историческа недвижима ценност с предварителна категория „местно значение“, със заповед № РД9Д-023/21.12.2010г на МК, а останалите съгласно чл.79, ал.3 от ЗКН попадат в границата на имота на недвижимата културна ценност. С горецитираната заповед се допуска промяна на функцията на сградата, като новата бъде съобразена с първоначалната такава-за социални дейности в помощ на децата.
Поглед назад в историята
Генерал-губернаторът на Източна Румелия ген. Аркадий Столипин и съпругата му княгиня Наталия Горчакова са двойката, провела редица инициативи и събрала средствата за първото пловдивско сиропиталище. Дом "Рада Киркович", чието здание съществува и до днес.
След Санстефанския мирен договор Столипин става губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес, и генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско. Преди да сдаде властта на княз Алеко Богориди генералът прави една голяма добрина на Пловдив – изграждането на първото пловдивско сиропиталище. Княгинята пристига в Пловдив в началото на 1878 г., когато градът е пълен с бежанци и деца, останали без родители през Априлското въстание и по време на войната. Заема се да организира благотворително представление с идеята със събраните средства да се направи сиропиталище. Интересът към театралната постановка в Жълтото училище е голям. Сред гостите е дори възрастният генерал Тотлебен. Публиката ахва, когато на сцената излиза самият губернатор Аркадий Столипин. Това е нечувано за времето си – такъв голям човек да се превъплъти като актьор. Консервативните пловдивски нрави от края на XIX век обаче са съвсем скандализирани, когато редом до губернатора застава и жена му, княгиня Наталия. Дотогава женските роли в българското театро се изпълняват само от мъже, предрешени с дамски одежди. Княгинята набързо разбива на пух и прах тези закостенели разбирания. Въпреки големия успех на спектакъла, събраните средства се оказват малко. Генералшата обаче не се отказва – заедно със съпруга си отделят 30 000 златни рубли от собствените си спестявания и купуват стар турски конак край р. Марица. (източник: десант)
На 11 май 1879 г., в деня на просветителите св. св. Кирил и Методий, най-сетне сиропиталището е открито. Веднага след церемонията доброволките от Женското дружество и епископ Гервасий Левкийски започват нова акция по набиране на средства и успяват да привлекат рекордната сума от 140 000 златни гроша. Нова сграда за сирачетата е проектирана през 1883 г. от италианския архитект Гаетано. Тя е открита отново в Деня на славянската писменост на следващата година. Заведението бива кръстено на учителката от Копривщица Рада Гугова-Киркович (24 март 1848 – 2 декември 1941 г.), която е племенница на Найден Геров. Тя се обучава в училището на графиня Левашова и завършва със златен медал Фундуклеевската гимназия в Киев.
Оказа се, че искане за събаряне на историческата сграда има от преди няколко години. Репортерските архиви показват изявление на зам.кмета по строителство Димитър Кацарски от края на месец май 2015-а година. Тогава пред пловдивските медии той каза, че „опасната стара сграда в двора на бившия дом за деца, лишени от родителски грижи, "Рада Киркович" в Пловдив от години чака разрешение за събаряне от Министерството на културата. Действително сградата е в много лошо състояние, чакаме становище от министерството, тъй като обектът е паметник на културата от местно значение". По думите му, констатацията за опасната сграда и искане за премахването й е направено още в предишния мандат на местната управа по времето на кметуването на Славчо Атанасов, но и до ден днешен няма отговор от държавата.
Това изявление отпреди две години е в отговор на читателски сигнал, че постройката с всеки изминал ден се руши, покривът е пропаднал, всичко е в окаяно състояние. "Няма вероятност някой да пострада от рушащата се сграда, най-малко преминаващи граждани, защото тя се намира в двора, до който нямат достъп външни лица. Не са застрашени и работещите в съседната сграда социални работници", уверява тогава Кацарски. Той обаче е категоричен, че постройката действително е опасна и трябва да бъде премахната.
„Няма как Министерство на културата и Институтът за недвижимо културно наследство да издаде такъв документ за събаряне“, това коментира неофициално днес пред Под тепето зам.-министърът на културата Амелия Гешева, след като я за познахме с казуса.
Очакваме резултати от нейна проверка на документацията по казуса.
Очакваме също споменът за тази славна история за милосърдие, благородство и изоставената сградата, създадена с общите усилия на предци и дарители, да не се заличават като ненужни и неважни. Каквато тенденция се наблюдава в Пловдив през последните години.
