Архитектите призовават: Бъдете активни на общественото обсъждане за Небет тепе

Проектът предвижда мащабно строителство върху крехки оригинални елементи, смятат от КАБ след експертната среща от миналата седмица

Пловдивската колегия на Камарата на архитектите излезе с декларация, чрез която призовава гражданите да бъдат активни и да изразят позиция в предстоящото обществено обсъждане на проекта за Небет тепе. Част от тях участваха в експертния дебат по казуса заедно с администрацията, представители на туристическия бранш и автора на проекта арх. Фърков, за който Под тепето детайлно писа. Сега от КАБ напомнят на обществеността, че този петък от 14ч. в пленарната зала на Общинския съвет ще се проведе и отворената дискусия по въпроса. След експертната среща от миналия четвъртък становището на архитектите е, че проектът предвижда мащабно строителство върху крехки оригинални елементи, монтиране на ескалатори и съвременна сцена в сърцето на резервата. „Като професионалисти, ангажирани в сферата на образованието или културата, апелираме към Вашата активна гражданска позиция, тъй като всяка необмислена намеса върху археологически обекти е необратима. Реализацията рискува да компрометира номинацията на Пловдив за Европейска столица на културата 2019 и без съмнение ще дискредитира кандидатурата ни за списъка на световното материално културно наследство (ЮНЕСКО)”, пишат в декларацията си от Камарата.  

Към новата си декларация КАБ прилага и становището си по казуса, което бе подписано миналата година:

КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ,
Приветства намеренията на Община Пловдив да развие археологическия комплекс „Небет тепе” като туристическа атракция и да реализира мащабен инвестиционен проект за реконструкция и социализация на обекта;
Убедени сме, че в своите бъдещи действия общинската администрация ще отчете обстоятелството, че комплексът “Небет тепе“ е  пряко свързан с генезиса на град Пловдив и археологическите проучвания на този обект документират културни пластове, датирани от края на Бронзовата и Ранножелязната епоха до Средновековието и Възраждането, като са откривани артефакти дори от неолита. Богатото стратиграфско напластяване, което свидетелства за приемственост и трайно човешко присъствие от древността до днес  има първостепенно значение, като материален носител и доказателство за многопластовата, осем хиляди годишна история на града.
Искрено вярваме, че общинската администрация ще създаде необходимите предпоставки,  комплексът „Небет тепе” не само да разкрие пълноценно своята  познавателна и естетическа стойност, но също така  да съхрани себе си като носител на вековни традиции, идентичност, памет и смисъл, които да бъдат предадени на бъдещите поколения в цялото богатство на тяхната автентичност.
Заедно с това, изразяваме нашата тревога, че намесите, предвидени в изготвеното до този момент от общинската администрация техническо задание за проектиране, сериозно компрометират паметника. Става дума за подмяна и бутафорно възстановяване на материалната културна среда, което заплашва с  унищожение автентичните стойности на културното наследство на „Небет тепе” като историческо свидетелство.
КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ  възразява срещу този подход.
Този подход противоречи на установените принципи и методи на световната реставрационна наука и практика, извоювани от вековната дейност на поколения реставратори и закрепени в международни документи, а именно: Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места (Венеция; 1964), Европейската харта на архитектурното наследство (1975), Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, (Гранада; 1985), Хартата за защита и управление на археологическо наследство (Лозана; 1990), Eвропейската конвенция за опазване на археологическото наследство (Валета; 1992) и Документа от Нара за автентичността (1994);
Този подход противоречи на почти вековния опит и приемственост на Пловдивската реставрационна школа, базирани на установените международни принципи и методи;
Този подход отнема  възможността Старинен Пловдив да бъде включен в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО и свързаните с това задължителни изисквания за автентичност на археологическите паметници, посочени в параграф 86 на Ръководството за приложение на Конвенцията за Световно наследство от 1972, чието нарушение би отнело тази възможност завинаги.
          Културното наследство е невъзобновяем ресурс и всяка радикална намеса следва да бъде оценявана от обществото, не само от възложителя и автора на проекта.  Убедени сме, че участието на обществеността е задължителна част от политиката за опазване на културното наследство и всеки важен проект  подлежи на обществено обсъждане. Само с активните усилия на обществото може да бъде  прекратено необратимото увреждане на българското културно наследство, което е част от споделената памет на човечеството.
 
ВОДЕНА ОТ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ,  КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ НА СВОЕТО  XII-TO ОБЩО СЪБРАНИЕ РЕШИ,:
ПОДКРЕПЯ ПЛОВДИВСКАТА АРХИТЕКТУРНА КОЛЕГИЯ в инициативата за опазване на  автентичността на „Небет тепе” и категорично настоява за прилагането на  международно увърдените принципи при реставрацията и експонирането на обекта.
При изграждането на археологическия комплекс Небет тепе смятаме за особено важно съхраняването на оригинала и запазване автентичността на паметника на културата като най-важна мисия в реставрацията;
–            Настояваме във всички дейности оригиналът винаги  да доминира композиционно и количествено;
–            Да не се допуска реконструкция на археологическия паметник с изключение на анастилоза- връщането на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната им композиция;
–             Реставрацията на „Небет тепе” да се основава на пълна, детайлна и достоверна информация за оригинала и в никакъв случай да не е хипотетична.
–            При експониране на паметника задължително се отчитат културните пластове и ценните приноси на всички епохи;
–            Всяка намеса в археологически обект  да бъде обратима;
–            Да не се допуска наподобяване на оригинал и по този начин трайно оставяне на фалшиви исторически следи във времето;