Тайнственият свят на аутизма

Аутизмът е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек

Свързахме се с няколко човека, които спокойно ни разкриха малка част от аутистичното си Аз, пожелавайки да запазят анонимност

Екатерина Стоянова

Замисляли ли сте се колко интересен е аутизмът? Изключително се отличава от другите неравностойни положения. Хората с аутизъм са интересни, многоцветни, техният свят е причудлив и често се оказват гении.  Аутизмът наподобява дъга – с тъмни и светли цветове, тъмна и светла страна, тайнствена и красива. Той е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. При него са на лице нарушенията в социалните взаимоотношения, на речта и езика и стереотипни, необичайни действия, които се повтарят.  Често аутистичният мозък е по-голям и по-тежък от средностатистическия, незасегнат от аутизъм. Съдържа увеличен брой синапси – връзките между мембраните на две клетки, поне една от които е неврон. Аутистите живеят в свой свят. Интересен и красив. Техните мозъци действат по-различно и често тези хора се оказват гении. При тях вербалната и невербалната комуникация може да бъдат увредени, но не е задължитено. Те не могат да бъдат емоционални по общоприетия начин, но не си мислете, че не носят гама от емоции и чувства в себе си.

Често хората с аутизъм отказват да говорят за това. За тях е изключително неприятно да бъдат разпитвани, чувстват се некомфортно, нападнати, неравностойни. Опитахме да говорим с такива хора, но не настояхме, защото не само отказваха, но и в очите им бе изписано силното нежелание да обсъждат положението си.

Свързахме се, все пак, с няколко човека, които спокойно ни разкриха малка част от аутистичното си Аз, пожелавайки да запазят анонимност. Те ни обясниха, че им е трудно да се шегуват. Някои от тях не разбират общоприетото чувство за хумор и това ги притеснява, още повече защото те имат такова, но много по-различно и често остава неразбрано.  Разказаха ни, че обичат да правят едни и същи неща по един и същи начин, трудно преминават от една дейност в друга, предпочитат да са будни нощем, когато се чувстват по-спокойни.

Трудно им е да преценят какво мислят хората и как възприемат техните действия и думи, особено когато трябва да са придружени с лицева експресия (при аутистите емоцията рядко е изписана на лицата им, да не кажа – почти никога) затова често се замислят много дълбоко кое е правилно и кое не е.

 „Трудно е да кажа как точно се чувствам, просто защото не познавам разликите /ако това има някакъв смисъл/. Една част от мен е ок, но друга, голяма част, постоянно изпитва необходимост да се запита как трябва да реагирам „правилно“  в определени социални ситуации. Малко прилича на разликата между това да извършваш рефлективно някаква дейност и това да я извършваш, защото си се научил как.“ – казва едно от момчетата.

Той е изключително социален и любвеобилен, когато е сред близките си. Не е много лесно да създаде нови приятелства, защото често се случва хората да го гледат с недоумение, неразбирайки какво се опитва да каже. Той използва много метафоричен речник, което, от части, сякаш е проблем за останалите. Аналогията, която прави, е следната:

„Научих се да говоря „по разписание“.  Това, което главно се отнася за аутизма и много хора не му обръщат внимание, е че това е спектър от състояния, които се фокусират върху комуникацията. Трудно е да се комуникира с различните типове хора, особено когато имаш проблеми със социалното развитие. Хората са различни и много от тях, когато използват светлината в крушката на лампата, те просто я включват. Някои, обаче, използват регулиращи светлината ключове – избират много силна светлина, други –  по-слаба и мека, трети –  толкова слаба, че трудно се долавя с окото. Това е като човешките възприятия, предпочитания и отношения. Някои от тях те разбират, а други, след разговор с теб, остават по-объркани от всякога.“

Родителите на аутистите срещат проблеми, не много по-различни от родителите на обикновените деца. Почти във всяко семейство комуникацията е затруднена, стане ли въпрос за деца в пубертета. Просто при аутистите има неща, които навлизат по-силно в съзнанието им и са по-способни да ги наранят,, заинтригуват или ощастливят.

Един от най-великите хора, живяли някога на планетата ни, Алберт Айнщайн, е бил с аутизъм.  Леонардо да Винчи, Бетовен, Моцарт, Ван Гог, Исаак Нютон, Марк Твен – всички тези гении също са били аутисти. Според мен това не е разстройство, а напротив – дар. Техните мозъци работят по по-различен начин, невероятни са! Ако трябва да говоря от мое лице за аутизма, ще кажа, че съм влюбена в самото състояние. Толкова е.. магично.