Ламбо пред паметника на Вапцаров в ПловдивБлизо 200 души отбелязаха 100-годишнината от рождението на великия поет Никола Вапцаров в Пловдив днес. Първи цвета на паметника му в Кючук Париж поднесе Стефан Данаилов. Вапцаров не беше само свидетел и наблюдател на своето време. Той беше роден за да буди, за да вълнува, за да разтърсва своето време с честния призив да обичаме живота, дори когато „горчи като отрова” и да не преставаме да се борим за неговото светло бъдеще, каза Ламбо. Бившият министър на културата и настоящ депутат подчерта гражданския и литературен принос на Вапцаров в съкровищницата на човешката цивилизация. Не случайно ЮНЕСКО обяви юбилейната година на неговото раждане за година на световно признание, изтъкна проф. Данаилов. В думите си той акцентира върху общочовешките каузи на поета хуманист, върху дълбоката му връзка със съдбата на българския народ, върху неугасващия оптимизъм в последните минути на житейския му път. Какво равновесие на духа, каква сила на убежденията, каква вяра, че „животът ще бъде по-хубав от песен. Питам се – достойни ли сме за неговата велика човешка саможертва!”, попита риторично Данаилов.
Ето един от безсмъртните стихове на гения:
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
