Младите ще променят страната, ние старите мислим как да преживеем следващия месец, коментира Яна Милионе
Моли се! Бори се!
Ако трябва и друго прави,
но не унивай, защото
потъваш все по дълбоко.
Сълзите текат като изведро от очите на поетесата Яна Милионе, докато рецитира собствения си стих пред офиса на ЕВН. Бузите са мокри от плача на жената. Искрена е и в рева, и в словото си. Не мога да крия емоциите си, нямам избор. Но непрекъснато пиша в моите стихотворения, че ще успеем, казва Яна в пореден драматичен хлип. Тя е една от стотиците, които днес за пореден ден възнегодуваха срещу монополите пред централата на австрийското дружество.
Заграби се трудът на две поколения. Всички са ограбени и народът остана гол и бос. Народът ни е в депресия в момента. Радвам се, че все пак поне малко се събуждаме днес. Ако станем много ще променим нещата. Аз вярвам в моя народ! Посветила съм първата си книга на него-„За моя мъдър народ с много обич и болка“. Ние не сме овчедушна пасмина. Не с кръв трябва да взимаме и да печелим, а с ум. Ние сме гениален народ, нарежда пред Под тепето поетесата.
Ние сме в един алергичен сън. От който скоро ще се пробудим. И то младите ще го направите, не ние. Какво мога да направя аз със 147 лева пенсията и 250 лева сметка за ток. Нищо не можем да направим хората на моята възраст. Ние мислим само как ще изкараме днешния ден и месеца. Казваме си „Хайде, оцеляхме и тези 30 дни“. Това е нашето съществуване. Вкараха ни в материалното, въпреки че българинът не е материален. Той иска освен да си плати сметките, да се нахрани, но и да сътвори нещо и да го остави след себе си. Истината е, че 23 години не ни управляват хора, които обичат хората, забърса сълзите от бузите си Яна и завика „Вън ЕВН“. Тя ще е на улицата и утре в 11ч., когато се очаква да е най-масовият протест досега.
