16 февруари е определен от Европейския съюз за Международен ден на пощальоните и куриерите.
Българските пощи са институция, възникнала веднага след Освобождението през 1878 г. По този начин те „изпреварват“ редица други държавни институции, започнали да функционират след основаването на Третата българска държава. „Български пощи“ е основана на 11 април 1879 г. Руският императорски комисар в България, княз Дондуков-Корсаков , публикува „Временни правила по пощенската част в България”. Още същата година в употреба влизат първите български пощенски марки, известни като „сантими“ (поради липсата на българска национална парична единица в този момент е възприета разплащателната единица на Всемирния пощенски съюз).
През 1881 г. е одобрен „Привременен устав за пощите и телеграфите“, според който пощенската и телеграфната служба в Княжеството са „монопол на правителството“. През 1882 г., с указ на княз Александър І, е одобрен Правилникът за костюмите и знаковете и се въвежда обща униформа за телеграфопощенските чиновници. През 1889 г. е приет закон, с който се създава Главна дирекция на пощите и телеграфите. През 1908 година се поставя началото на пощенската автомобилна служба.
Професията на „вестоносците“ е сред най-древните, а в стари времена е била изпълнена с много рискове и напрежение. Още в Древна Гърция, Римската империя, Египет, Персия и Китай са съществували добре развити държавни пощенски връзки, които са се осъществявали с пешеходци-вестоносци или конници посредством щафета. Смята се, че първият известен пощенски документ, открит в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. Дори и днес обаче, в ерата на интернет, куриерските услуги са неизменна част от всекидневието ни. Вероятно затова хората от тази професия имат много празници – на 9 октомври, например, се отбелязва Световният ден на пощата.
