Две от звездите на занаятчийското пивоварство гостуваха в „Котка и Мишка”
Бащите на Blek Pine Божидар и Димитър тръгнали със съдове от фалирала млекарна, които преправили за варене на хмелови еликсири. Днес правят пиво със сливи
Жените ни са светици, казват момчетата от пенливия дует
Татковците на сензационната българска крафт бира Blek Pine представиха новият си пенлив еликсир с вкус на праскова в бар „Котка и Мишка” снощи. Неуморните пивовари Божидар и Димитър събраха десетки ценители, за да им разкрият тайните си и начина, по който черпят енергия, за да експериментират по такъв начин с хмеловата напитка. Блек Пайн Пийч се хареса на всички, но количествата са ограничени, така че търсете този разкош, докато другите не са го пресушили. Освен аромат на праскови, в бирата има цитрусови и борови нотки.
Представяме ви Божидар Александров и Димитър Георгиев, на по чаша бира в „Котка и Мишка”, преди представянето им. Божо е на 27 години, завършил е туризъм. Митко е на 29, изкласил е 121-во в София. Първият е много говорлив, вторият е сдържан. С с чашите в ръка са в пълен синхрон. Така, както са и в пивоварството. Животът и любовта към бирата ги събира, за да бъдат днес две от звездите в родното крафт пивоварство.
Каква беше причината да се захванете с пивоварство, при това занаятчийско? За много хора това изглежда твърде сложно и експериментално, твърде приключенско, скъпо и, вероятно, непечелившо …
Димитър: Идеята тръгва много по- отрано. Преди това си правихме вино и ракия за себе си. Решихме да правим и бира, за да затворим цикъла. Преди три години, на рождения ден на един приятел, както пиехме бири, се заговорихме с него. Той имаше проект за интернет сайт за различните бири и аз само разбирах от това. На следващия ден се събудихме махмурлии и решихме да си направим домашна бира. Имахме казан за ракия, един кег и за една седмица направихме първата ни домашна бира.
Божидар: Не знам дали знаете историята на Сам Каладжоне, който е започнал от три изтърбушени кега през 94-та година. Ние имахме малко по-добра основа. Вторият му ъпгрейд е от винени съдове от фалирала винарна, като той си ги преработва за бира. Нашите втори съдове са от фалирала млекарна и си ги преработихме за бира. В момента неговата пивоварна е най-голямата в щата Делуеър и третата най-голяма занаятчийска в щатите. Става въпрос за един от бирените филантропи в занаята. Ние сме, може би, една идея по-напред от него относно началото, но разликата е 20 и няколко години.
Вие имате ли амбиция да кажете някой ден, че сте най-големите?
Божидар: Не. Ние го правим от любовта към бирата. Идеята, когато правим бирите, е на нас да ни харесат, тъй като домашни пивовари сме варили много бира. Като ни харесват на нас. В момента, в който решихме да действахме просто се регистрирахме, направихме си оборудване, узаконихме се по всички странни закони на Република България и казахме „Хайде”. Така в момента имаме възможността да представяме нашите бири с идеята първо да се харесат на нас, след това на потребителите. А когато се харесат на потребителите, това е мотивация. Един вид да можем да творим повече, тъй като ние сме повече творци от пивовари, защото постоянно се опитваме да изпробваме нови вкусове. А тук става въпрос за много различни видове бири, аромати, вкусове, подправки, гурме храни и прочее.
Димитър: Ние сме като шеф готвачи. Обичаме да експериментираме с всякакви стилове, правейки бира със сезонни плодове. Понякога сами си измисляме собствени стилове. Дори в домашната пивоварна, преди много време, сме правили с бациликус булгарикус. Сега правим бири със сливи. С времето сме пробвали тези неща. Ще пробваме и много нови, но едно по едно.
До къде можете да стигнете с този експеримент?
Димитър: Не се знае докъде, ние сме тепърва прохождащи.
Има ли нещо, с което бирата не би вървяла?
Божидар: Не знам. За нас лично, добрата бира е начин на живот като добрата компания и храната. Общо взето, добрите неща вървят ръка за ръка. Наистина не мога а се сетя с какво не би вървяла бирата. Дори хора, които предпочитат винени или високо алкохоли напитки, се обръщат все повече към занаятчийските бири, тъй като при тях има много различни вкусове и аромати, а хората започват да обръщат внимание на това. За което се радваме. Ще трябва да мине доста време докато изтрием от картата си, че сме ракиена и винена държава, и добавим бирена. Надяваме се да се случи това нещо в близките години. Може да са 2, 3 или над 10, но ние не бързаме за никъде.
А кое е най-странното нещо, което бихте имплантирали в бирата си?
Божидар: За вас може би ще е най-странното, но за нас е поредното. Мислехме за бира с шафран. Аз лично съм пил такава. Беше единствената бира, която не можах да пия, но на него много му хареса.
Димитър: На мен адски много ми хареса. От миналата седмица ми се върти в главата бира с омари. Живи омари, сложени в бирата, след това ще ги сготвим и ще ги изядем. Няма да сме първите, които са го правили, но ще бъде интересно. Ще измислим рецептата, те ще бъдат живи, а след варката ще направим дегустация и ще бъдат сервирани и изядени.
Божидар: Много хора си мислят, че като имаме пивоварна, това е един много приятен и печеливш бизнес, и че едва ли не само обикаляш заведенията, запознаваш се с хора и всичко е много яко. По принцип, колкото звучи просто, е два пъти по-сложно. Тъй като изисква много работа, нерви, търпение, прецизност, професионализъм. Все пак продаваш нещо на хората и то трябва да е най-доброто и да е изпипано по най-добрия начин. Отстрани изглежда много лесно, но всъщност ние от 2 години не сме спирали. По 14 или 16 часа на ден работим, няма празници, събота и неделя. Работили сме дори на Коледа и Бъдни вечер.
Димитър: Мога да дам пример за днес. Искахме да дойдем рано сутринта да се видим, но нямаше как. Седнахме на 3 стана и въртяхме етикети.
Какъв е проблемът у нас с малките занаятчийски пивоварни? В белите страни има много навсякъде заведения с малки пивоварни вътре. Защо тук това не може случи?
Божидар: В България, когато са писани законите за регистрация на пивоварни, са писани много преди хората изобщо да са знаели какво е занаятчийска, малка пивоварна. Имаме опит с хора от сферата. Дойде един човек от Швеция, той е главен редактор на списание за бира „Хмел“. Той беше много впечатлен от развитието на крафт бирената култура в източна Европа. Показа ни една статистика, която беше много интересна. През 1996 година, в Швеция е имало 20 малки крафт пивоварни, в момента са 285. За всички тези години, от всичките тези места, само 4 или 5 са затворили, но хората там са гъвкави и са улеснили много самото узаконяване. Не искаме да говорим за закони, защото нещата тук се случват много по-трудно, бавно и мудно, което е тъжно. Това е действителността и тя не е само в България.
Кои са бирените страни според вас?
Божидар: Хората си мислят, че Германия и Чехия са основоположниците на бирената култура. За мен това е крайно невярно и по мое мнение са белгийците. Те просто са можели да правят бира. След това се предава в Щатите, а скандинавците в момента са номер 1. Естонците също силно навлизат на бирената карта. По мое мнение, чехите и немците не са дори в топ 10 и в скоро време няма и да бъдат.
Как се справяте със законодателството у нас по отношение на малките пивоварни, които държавата третира като промишлени?
Божидар: Като цяло, ние основахме Асоциация на малките независими пивовари, която за съжаление не се развива по най-добрия начин. Там се предложи един проектозакон, който може да улесни всичките институции, които са обвързани с това в България, плюс кандидат-производителите, визирайки малките такива, които произвеждат капки в сравнение с големите. Това нещо се е случило в Англия. Двама митничари са на щат, само да работят за една такава асоциация и са се узаконили толкова пивоварни за една година… Вече съм загубил вяра за това начинание у нас. Но, живи и здрави, ставаме повече и повече. Може в един момент да станем силни.
Димитър: Но трябва да е ясно, че ние няма как да станем масови и не искаме да ставаме такива, пък и нямаме възможност за това. За законите идея има, но едва ли ще стане. Доста по-сериозни закони не могат да се прокарат в България, камо ли да се стигне до самото пивоварство, което е обвързано с други закони и акцизи.
Всички са много впечатлени от етикетите ви. Защо караконджули и таласъми?
Божидар: Човекът, който ни ги прави, е от вашия град, Пловдив. Теодор Георгиев се казва. С него се запознахме в последния момент. Буквално 3 седмици преди да отворим пивоварната нямахме етикет. Първите художници се провалиха с гръм и трясък. Просто може би не се разбрахме. Оттам се свързахме с един наш приятел, който пише за нощния живот в столицата, за да ни препоръча някой агент, който да ни направи етикетите. Тогава така се случи, че Тедо беше в Щатите. Кореспонденцията се водеше между 4 и 5:30 сутринта и буквално за 3 седмици ни спаси кожата. Нямахме претенции, просто му обяснихме кои сме. Той направи 2 варианта, ние харесахме повече караконджулите. За 2 седмици бяха готови, даже по време на отварянето ние бяхме долу и въртяхме етикети.
Димитър: Цялата история за самите караконджули, до колкото съм запознат, започва между Коледа и Ивановден. Както е в българския фолклор, те обикалят и правят пакости, а през другото време са айляк в гората и си къркат бира. И така – когато не правят пакости, таласъмите и караконджулите пият наша биричка.
Варите ли още вино и ракия?
Димитър: Ракия си варим за домашни нужди.
А ракия с бира върви ли?
Димитър: Всичко върви, стига да ти го поднесат по добър начин и да е качествено. А ако искаш да не цениш качеството, а ефекта, направо смесвай всичко.
Вие започнахте с пивоварството защото сте ценители или защото имате някакво техническо образование?
Димитър: Защото сме ценители. Ценителите по целия свят надделяват. Всичко идва от любовта, практиката и опитите, които правим. Колко хора, които са завършили Хранително вкусовия университет са станали бирари и винари? Ок, учили сме, постоянно четем такива книги, но това е.
Божидар: Напитките и храната и вървят ръка за ръка. Хората по цял свят пътуват и първото, което правят е не да видят някоя сграда, а да ядат и да пият на някакви места. Едва след това, доволни, отидат да се снимат някоя забележителност.
Имаше едно клише: „Вино и любов – любов и вино“. С бирата как е? Вървят ли ръка за ръка?
Димитър: Ние се стремим нашата бира да не е еднотипова като лагер бирата, а да е точно като виното – с различни нюанси и вкусове, и всяка една бира може да се презентира с различен вид храна и носи различен вид емоция. Носи любов. Колкото до жените. Ако съдим по нашите, вървят. Нашите жени са светици. Имаме и деца, аз с две, той с едно… Иначе пивоварството изглежда готино отстрани, но е много трудно дори за личния живот. Обаче, ако сега не ги правим нещата, няма кога.
