В галерия „ДПХ“ на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 153 до 4 март може да бъде видяна една от мащабните изложби на Дружество на пловдивските художници, посветена на „Съвременната графика“. След миналогодишния успех, когато се постави началото на проекта, тази година изложбата е организирана чрез отворена покана към творците, които работят в областта на изящната графика. Куратори са Осман Юсеинов и Антоан Стойков, а форматът на организация чрез отворена покана, даде възможност да бъдат привлечени голям брой творци, които работят в това елитарно и специфично със своите изразни средства изкуство. По този начин освен мотивирането за участие на добре познатите автори, бяха привлечени и неизвестни за широката публика графици.
Участници: Адриана Узунова, Ангел Гешев, Анна-Мария Еленкова, Антоан Стойков, Антония Маринова Crazy, Ариса Попечкина, Борис Богданов, Валентин Иванов, Васил Тенев, Галина Тодорова, Георги Георгиев, Даниела Стоянова, Димитрина Дойчинова, Димитър Апостолов, Димитър Павлов, Димитър Христев, Елена Савова, Ирина Гърдева, Йордан Велчев, Кремена Николова, Крикор Касапян, Марио Базел, Мария Тодорина, Минчо Панайотов, Михаела Аргилашка, Мъгърдич Касапян, Осман Юсеинов, Павла Платонова-Николова, Палмиро Дечевски, Панайот Панайотов, Пламен Велчев, Райчо Чакъров, Светла Димитрова, Соня Челебиева, Таня Върбева, Тодор Василев, Христо Жеков, Цветан Стоилков, Цветелина Велкова, Цочо Пеев. Организатор: Ирина Гърдева.
Изложбата е с награден фонд, номинациите и носителите на наградите бяха определени от тричленно жури от доказани професионалисти в областта на графиката – Мъгърдич Касапян, Румен Нечев и Христо Жеков. Наградите бяха връчени по време на официалното откриване на 7 февруари.
Номинации получиха творците Димитрина Дойчинова, Димитър Апостолов, Марио Базел и Васил Тенев. С награди от изложбата бяха удостоени: I-ва награда – Крикор Касапян, II-ра награда – Борис Стоилов и III-та награда – Цветан Стоилков.
Предстои и издаване на каталог с експозицията. Екземпляри от него ще бъдат предоставени на НБ „Иван Вазов“ (в дигитален и печатен вариант), както и на образователни институции в сферата на изкуството в града – АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, ПУ „Паисий Хилендарски“ – Катедра „Естетическо възпитание“, НХГ „Цанко Лавренов“ и Национална гимназия за сценични и екранни изкуства (в печатен вариант). Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година.
Свои мисли по повод изложбата сподели и уважавания пловдивски творец и общественик, Вихра Григорова. Дълги години, тя работи като уредник в Градска художествена галерия – Пловдив. Национален експерт е по „Българско изобразително изкуство“ на Министерството на културата.
През 2014 година е удостоена с Награда „Пловдив“ за изобразително изкуство за юбилейната си изложба „Пейзажът е жив“ в галерия Възраждане през 2013 година. Има реализирани над 40 самостоятелни изложби в страната и е редовен участник в изложбите на Дружеството на пловдивските художници. Нейни творби са притежание на много галерии и частни колекции в България, в редица европейски страни, САЩ, Япония, Русия и др. Участва в редица национални и международни пленери в страната и в чужбина.
СЪВРЕМЕННА ГРАФИКА
За да напиша статия конкретно за тази изложба, която кураторите Антоан Стойков и Осман Юсеинов (които са и участници) създадоха специално за пространството на бул.“Цар Борис III Обединител“ в Пловдив се налага и да внеса известна яснота относно значението на двете думи в заглавието. Често срещаме спекулации с тях, което искам да избегна в този текст.
Какво определяме като „СЪВРЕМЕННО“? Съвременно е всичко, което е създадено или се случва по наше време, всичко на което сме живи свидетели. То не съдържа никакви констатации или намеци, свързани със стила, изразните средства или авторските предпочитания. Чисто технологично създадените творби могат да бъдат повече или по-малко различни във времето, разбира се. Но в генерален план няма нищо ново или невиждано под слънцето. Графиката Е и трябва да бъде графика.
Терминът „ГРАФИКА“ има гръцки корени и означава пиша, издрасквам, рисувам. Изначално графиката е базирана на баланса между черно и бяло, точно както казваме за документ – „написано черно на бяло“. Това не е пречка да се добави допълнителен цвят/цветове, но акцентът не е върху колорита, както е в живописта. Корените на графиката са още в палеолита, а развитието продължава през Средновековието чак до наши дни. Във времето често е ползвана като неделима част от писмените документи на различните епохи, изобразителен начин за увековечаване на събития, обичаи и личности. Да не забравяме, че графиката е средство за обучение и комуникация на много широк кръг хора, дори на неграмотните и има множество приложения поради възможността да бъде тиражирана и разпространявана. Далеч преди гравюрите на Гюстав Доре за трилогията „Божествената комедия“ на Данте, литографиите на Анри дьо Тулуз-Лотрек, предназначени за афиши или илюстрации на книги и много други.
В настоящата изложба са представени 42 автори. Между тях има доайени и отдавна доказани творци, както и млади художници и дори дебютанти, както и автори, които разпознаваме като илюстратори, живописци…
Налага се да призная, че като специфичен начин на мислене, а и чисто технологично графика се създава много трудно, особено някои техники, трудни за изучаване и реализация. Или изискващи сложно и скъпо оборудване. Много графици правят чудесна живопис, но живописци, които експериментират в областта на графиката са същинска рядкост.
Само си представете такова ателие: вани, киселини, специални бои и пасти, материали със сложни имена и загадъчни свойства, тежки графични преси, специални шкафове за готовите отпечатъци и други за разните видове и формати хартия, куп тайнствени инструменти, литографски камъни и метални плочи – едни вече гравирани, други си чакат реда. Това е малка част от детайлите, има подробности, известни само на графиците. Да не пропусна необходимостта от пълен контрол над светлината – хартията не обича слънчевите лъчи.
Класическите техники са широко представени в изложбата: суха игла, офорт, акватинта, линогравюра, сериграфия, висок печат, литография, интаглио и още други. Съвременните технологии позволяват дигитално отпечатване, което максимално улеснява тиражирането – както като нужно технологично време, така и като себестойност и логично е предпочитано от по-младите автори.
Какво да очаква зрителят от тази изложба?
65 творби от упоменатите по-горе 42 автори, повечето създадени през последните години, безкрайно разнообразие на формати, сюжети, стилови предпочитания. Наред с класическите монохромни творби има и такива с цвят, дори с цяла палитра цветове. Предвид факта, че всеки цвят в графичния отпечатък е микроскопично тънък, графикът няма как да постигне изразената плътност, която живописецът постига леко с щедра шпакла боя върху платното. Точно затова дори най-тъмните или яркоцветни творби носят усещане за лекота и въздушност, сгушено в порите и релефа на видимата част от хартиената основа. Тук му е мястото да спомена, че графиците знаят за видовете хартия повече от тези, които я изработват и могат да бъдат претенциозни до крайност към хартията, с която работят. Тя не се продава в кварталната книжарница. Оглеждайте се за наличието на воден знак или релефна маркировка – има такива. Графиците обаче са прави да бъдат взискателни – все пак неразделна част от творбите са именно големите или малки интактни зони в композицията.
В заключение споделям: Непременно посетете изложбата до 4 март, тя си е истинска рядкост – дори в чисто образователен план. Ще се почувствате като в кабинета или библиотеката на интелектуалец – аристократ. Точно там по традиция са подреждали гравюрите в дворците. Разнообразието е голямо и няма как да не откриете автора, стила или техниката, които ще ви станат любими. Защото графиката се завръща!
Вихра Григорова
Фото: Станимир Петков
