За осма поредна година куратор на най-дълголетния форум за изкуство Есенните изложби в Пловдив е проф. Галина Лардева. Деветима са участниците, представители на различни поколения, боравещи в изкуството с разнообразни техники. Някои от тях са вече известни, други – в началото на своя път. Това са: Албена Петкова, Антон Терзиев, Веселин Начев, Стилияна Узунова, Иван Матеев, Михаела Каменова, Павел Койчев, Греди Асса и Соня Станкова. През 2020-та година Есенните изложби в Пловдив се провеждат под надслов „Места до поискване“. Началото на форума е поставен през 1967-ма година, в която са експонирани акварелите на Георги Божилов – Слона. За 53-тото издание разговаряме с проф. Галя Лардева – артистичен директор на Есенните изложби в Пловдив.
Проф. Лардева, и тази година вълнуващ подбор на творци, на чието изкуство ще се наслаждаваме цял месец в Пловдив. Кажете ни повече за художниците?
Г. Л.: Това са различни в своите търсения художествени индивидуалности. Те принадлежат на различни поколения и са формирани като автори в различни условия и среди, създават произведения в различни медии (живопис, скулптура, графика, фотография), някои от тях са сред най-утвърдените имена в българското изкуство от последните десетилетия, други сравнително скоро са започнали своя творчески път. Наред с високото професионално равнище, оригиналността и изключително отговорното отношение към работата си, общото между тях е това, че имат изострено чувство за съвременност – нещо особено ценно, което съвсем не се често срещано тук и сега. Подобно усещане може да се опише чрез характерно отстраняване – рефлекс за отстраняване не само от разпознаваемите светове, от гравитацията към определени проблемни кръгове и стилистики, но и от собственото творчество, от собственото присъствие като творец. Това е един характерен отстранен поглед, при който от решаващо значение е със сигурност ситуацията, но и онзи филтър, който внасят в нейната структура транзиторните пространства.
„Места до поискване“, доста любопитен надслов, в каква проблематика ни въвлича?
Г. Л.: Това именно – „облицованият“ с човешки възприятия филтър на транзиторните пространства – е същността на проблема, който опитвам да уловя в заглавието. Казано с други думи, не индивидуалното възприятие (на авторите, на специалистите, на всеки един човек от публиката) оформя визуални образи и общува чрез тях, а местата са тези, които ни разполагат, възприемат и формират: „кадрират“ ни, избират нашите ракурси, поставят ни „на пауза“, надрисуват ни. Тази динамична връзка между хората и местата има различен израз във всеки отделен момент, но и във всяко индивидуално възприятие.
Цялото интервю прочетете в КАПАНА
КАК ДА Й ИМАШ ВЯРА НА ТАКВАЗИ „ПРОФЕСОРКА“ АКАДЕМИК НА БАНда – че от десетилетия самата Ружа маринска е само ДОЦЕНТ!
Измислени междуселски ЧЛЕНкореспондентки завзели междуселските ЕСЕННЙ = ОК, тогава ний ша си гледкаме междуселските ПРОЛЕТНИ.
Едно изкуство тръгнеш ли да го „изкустоведиш“ / изкуствЕНоведиш; тръгнеш ли да го обясняваш и оправдаваш – става махленско ешмедеме.
БЕЗ МЕН, какината!
Завеждай си „катедрата“, завеждай си ТРИ КАТЕДРИ = БЕЗ МЕН