Правителството прие плана за въвеждане на еврото в България, обяви на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев.
Това е оперативният план, който дава ясни срокове и задачи към банките, платежните и държавните институции как точно да се въведе еврото, как ще става превалутирането, обръщането на депозити и заеми, обясни Василев. Той припомни, че заложеният срок за въвеждането на еврото в България е 1 януари 2024 г., съобщава БТА.
Това е техническа първа стъпка, предстоят редица законодателни промени, в това число и промяна в Закона за БНБ, каза още Василев. Той подчерта, че обществените и експертни дискусии за присъединяването ни в еврозоната ще продължат.
България де факто е приела еврото през Валутния борд, тъй като ние сме с фиксиран курс лев-евро, допълни още министърът на финансите.
Василев обясни, че за защита на потребителите е предвиден срок от три месеца преди въвеждането на еврото и девет месеца след това, в който цените на стоките и услугите ще се публикуват и в лева, и в евро. Целта на тази мярка е недобросъвестни търговци да не се възползват от превалутирането за повишаване на цените, посочи той.
Във връзка с публикувания в някои медии текст на законопроект, придобил популярност като „българския вариант на закона „Магнитски“, Асен Василев обясни, че има създадена междуведомствена група, начело с Министерството на правосъдието, която работи по създаването на проект на нормативен акт, но процесът все още е в работен вариант.
„Когато излезе първият списък „Магнитски“, имахме дупка в законодателството. Държавата нямаше как да защити държавните институции и фирми по адекватен начин. Поели сме ангажимент тази законодателна празнота да бъде запълнена. Министерството на правосъдието е най-правилното министерство, което може да се съобрази с всички национални и международни актове, така че да намери най-удачния начин за запълването на тази празнота“, каза Асен Василев, цитиран от БТА.
Той допълни, че от Министерството на финансите имат конкретни предложения по законопроекта и те са свързани с нуждата от бърза реакция от страна на институциите, която да подлежи на последващ съдебен контрол.
