Пенсионерка запълни уникална колекция от фотоси на кметовете на Пловдив

Катерина Чобанова получи мечтано кадро на Христо Павлов от Димитър Райчев със съдействието на Под тепето

Възрастната дама е сродник на двигателя в изграждането на Международния панаир Борис Чобанов

Изследователката Катерина Чобанова запълни колекцията си от автентични и качествени фотографии на всички пловдивски кметове от Освобождението до наши дни. Днес, в редакцията на Под тепето, тя получи мечтаното кадро на Христо Павлов, управлявал града през 1919г. Това се случи благодарение на друг, изключително известен пловдивски изследовател- Димитър Райчев. Прочел публикацията ни от 11 август, в която информирахме за благородната мисия на пенсионерката и апела й за съдействие в попълването на колекцията, Мимо откликна и се свърза първо с нас, а после и със самата Чобанова, за да я ощастливи. Той имаше архивен снимков материал с човека, който Чобанова търсеше. Много благодаря, досега над името на Христо Павлов стоеше празно пространство, вече има с какво да го запълня и да завърша труда си, каза в редакцията ни Катя.

Амбицията й е фото пъзелът с ликовете на градоначалниците да бъде отпечатан в голям формат и поставен на видно място в администрацията или някъде в градска среда. Липсващият до днес кмет е бил журналист и виден синдикалист и вече е в компанията на колегите си градоначалници от 1878г. до наши дни.

Катерина е изследовател от 29 години. Това е моя страст от много години. Аз съм от 46 лета в Пловдив и обожавам този град. И хората му. През годините съм правила подобни изследвания на родословното дърво на Кудоглу например. Имам две написани книги. По образование съм икономист, дълги години съм работила като счетоводител, а родовите изследвания са моето хоби, обясни възрастната дама. Днес бе особен ден за нея и по друг повод- старта, макар и вял, на 70-тия Международен технически панаир. Тя е близка родственица на видния индустриалец Борис Чобанов, който е бил основен двигател в изграждането на международния панаир в Пловдив през 1947г., когато е имало опасност Русе да стане изложбен център на България.