Станимир ПапаризовСтанимир Папаризов е роден в
Пловдив, завършва Френската гимназия. Следва и се дипломира като
архитект в Училището по Архитектура Париж-Ла Вилет ENSAPLV, като
прекарва също една година и в Техническическия Университет на Делфт
(Холандия) TU Delft.
Професионалният
му опит вкючва едногодишен престой във френската фирма “Architecture
Studio” , а през последните три години работи във “Foster and
Partners”, Лондон. В момента работи по свои проекти в България,Франция
и Швейцария. Под тепето има удоволствието да предствави размислите на
приятеля ни в рубриката „Нашият Пловдив“.
Всеки си има любими места, по които обича да се разхожда или просто да бъде там. Места красиви, спокойни или оживени, места с гледка към морето или заобиколени от красиви сгради, места залегнали в паметта на един град или нови и атрактивни със своята непознатост. Места, които са били или ще бъдат част от атмосферата и са любими на различни хора по свой собствен начин. В Пловдив аз имам много подобни места, мои си лични. Те са любими на още хиляди пловдивчани и това изобщо не ме притеснява. Все пак местата и техния дух зависят много и от хората , които са там или не са. А пловдичани – ние сме готини и си харесваме да бъдем заедно.
Днес няма да говоря за тези пловдиски места – нямам нищо ново, което да ви разкрия. Иска ми се обаче да споделя моите най-любими места в един град в който имах възможноста да бъда няколко години и вероятно имах късмета да порасна малко живеейки в него.
Париж е хубав град, почти толкова колкото Пловдив. Едва ли ви изненадвам, казвайки това. За мен Париж обаче бе любим град още преди да съм бил в него -все пак стените на целия ни хол бяха обсебени от репродукции на картини, сувенири, донесени от моите баба и дядо, които градяха нашата семейна парижка прехласа в продължение на десетилетия. Когато отивах да живея там пътувах не към един непознат град,а към една моя си представа -една пощенска картичка…
В крайна сметка се оказа, че градът е много по -красив, по -земен, по -човечен и чаровен, отколкото си мислех. И постепенно започнах да си трупам моите любими места: Марсово поле- заради безгрижието, което чувствахме, заспивайки пияни с моите приятели от Френската на поляната пред Айфеловата кула; Латинския квартал -заради хубавите палачинки и евтиното суши, Квартала около Центъра Помпиду – заради Центъра Помпиду и веселите барове ( доста Гей барове има там), парка Берси –заради самия парк и голямата зала, в която за първи път се размазах на концерт на Депеш Мод и много много други…
Забава на Марсово полеМестата обаче, които винаги са ме карали да ги чувствам като свои лични открития са няколко моста по Сена. Странно, ще каже някой-мостове -та те не са ли само , за да минаваш по тях с колата, отивайки на работа, или да се снимаш набързо и да си продължиш с разходката? Но моите мостове не са такива.
Разбира се в Париж има близо 40 моста и не всички са ми любими. Един път ме блъсна автобус, докато си карах с колелото по Le Pont Mirabeau, и въпреки, че е доста красив мост от този момент спрях да му се възхищавам много.
Всъщност мостовете, за които искам да споделя са точно четири на брой и всички те са пешеходни. Минавал съм по тях безброй пъти, но всеки път съм се възхищавал на различния спектакъл, предоставян ми от наглед елементарни неща -корабче с японски туристи по Сена, Айфеловата кула, осветена в червено, наводнено корито на реката, насядали весели хора или свирещ на китара клошар. Пешеходните мостове на Сена са направени за хората- без значение дали са туристи или парижани – на мостовете всички се смесват, хората се запознават, създават се приятелства. Ако искате да усетите истински и непринуден парижки кеф, отидете някоя лятна вечер на Pont des Arts -без приятели, бира или пакет цигари и само след петнайсет минути ще имате всичко това…
Pont des Arts, e първият изцяло метален мост над Сена и неговите създатели са искали да бъде нещо като градска градина над водата с пейки за хората , изглеждащ възможно най -елегантен и нежен с визуалното си присъствие. При строежа му на почит не е било егото на някой самозабравил се инжинер, нито пък това на амбициозен управник. Мислено е просто за Сена и за парижките граждани.Така градът печели не само един нов социален феномен, а един прогресивен начин на концептуално поведение от страна на политици, архитекти и инженери, който ни помага.
Pont des ArtsРеспектът към града, хората и най -вече към реката -вероятно единственото нещо, което предхожда всяко едно населено място, стават основни принципи. Тази романтична традиция не напуска иначе напетите французи и до днес.
А сега отиваме до френската Национална Библиотека (200 години по късно), където от известно време елегантно и почти страховито лежерно стои един друг мост -La Passerelle Simone-de-Beauvoir. В Париж бреговете около Сена биват на две нива -в непосредствена близост до водата има автомобилни ленти и осигуряват бързото предвижване на колите, а няколко метра над тях са и бреговете, върху които се развива градът. Този мост, моят най-любим, прехвърля широчината на Сена, свързвайки различните нива на двата й бряга и всъщност се получава нещо като два моста обединени в един -арка преплетна с висящ мост. Поезия…
Passerelle Simone -de -BeauvoirИнтересното е, че в следствие на това преплитане по средата се образува нещо като малък закрит площад, с пейки , където понякога се правят концерти или хората просто си пият биричката и се любуват на реката. Разхождат се с удоволствие през всички сезони, спират се, наблюдават, сядат с бутилка вино, общуват, организарат се изложби, а да не забравяме, че мостът се превърна и в райско място за скейтъри самоубийци. Всъщност мостът е нещо повече от мост -той става част от града, един малък артквартал, една малка кръчма, една малка концертна зала -на открито, над водата. Мястото става любимо не само заради своята красота като архитектурен обект или гледката, която ти предоставя, а поради това, че те изненадва, дава ти възможност да го откриеш сам за себе си и ти позволява да имаш своите собствени интимни спомени, споделени от хиляди други.
Нашия пешеходен мост
Така като се замисля, няма да кажа нищо за другите два пешеходни парижки моста. Историите и изживяванията по тях са сходни. Оставям на всеки да провери сам. Аз обаче сега се чудя защо почнах да пиша за мостовете на Париж. И какво имат общо с нашия Пловдив? А да… Хммм- Пешеходния мост??? Били ли сте скоро там? Предполагам поне от време на време му хвърляте по един поглед. Всеки има някакво мнение по въпроса, а аз ще изпуша пет-шест цигари…
wwuKp4 wow, awesome blog article.Much thanks again. Will read on…