Проектът за Небет тепе изготвен без археологическо изследване

Приели сме тезата за градеж над автентичното, защото трябва нещо да дава характер, иначе става една хубава скука, обясни арх. Фърков

Успех на проекта, пожелаха от Министерството на културата

Окрупняват се  елементи по неприемлив начин. Небет тепе да бъде Сцена на вековете, но с изпъкване на оригинала, поискаха пловдивските архитекти

Този проект отговаря на онова, от което се интересува туристическия бранш. Новият градеж придава завършеност на хълма, смята бизнеса

Участниците в срещата на едно мнение: Арх. Фърков представи проекта си неубедително

Иво Дернев

Бъдещето на Небет тепе дискутираха представители на администрация и бизнес, историци, археолози и архитекти на може би първия по рода си експертен дебат по важна за града тема, организиран в общината. Срещата събра на едно място автора на държания в мъгла толкова дълго идеен проект за хълма арх. Юлий Фърков и противниците на концепцията за градежи върху археологията и историята. Целта- търсене на пресечените точки за постигане на пълен консенсус при реализирането на така важния за града проект. Дали такъв ще бъде намерен? Не е сигурно. Добрата новина от вчера обаче е, че има диалог, всички професионално заинтересувани седнаха на една маса и откриха картите. Арх. Фърков показа секретния си до този момент проект, а колегите му от Пловдив изразиха съображенията си и откровените си притеснения за бъдещата визия на люлката на древния ни Пловдив. Повечето от присъстващите определиха събитието като знаково, тъй като подобен експертен формат се случва за първи път. А и, както се разбра, въпреки работата на общината в пълно затъмнение до този момент, процесът е в начална фаза и проектът може да бъде изгладен при желание от едните и упорство, разбира се, от страна на другите.  

Най-странното е, че, както се оказа, проектът е изготвен без археологическо изследване. А това, единодушно и според всички, е най-важната и естествената първа стъпка в този процес. Разкопките на тепето започват след броени дни. А, както ще прочетете по-долу, то все още е „девствено” откъм контакт с археолози на много места. Сондажи се очаква да има навсякъде по хълма. Ще се правят и изследвания със специална апаратура за данни за значителна монументална архитектура.  

Домакин на срещата бе зам.-кметът по културата Стефан Стоянов. Най-важното предстои. Тепърва ще се прави техническо задание и технически проект. На 27 март е общественото обсъждане, от което също ще бъдат събрани мнения и препоръки. Ние гарантираме, че търсим пълен консенсус в реализиране на проекта за Небет тепе. Той не се бърза, работим по него вече 3 години. Сигурно е, че всички тук сме на едно мнение по няколко важни точки- на Небет тепе трябва да се случи нещо, защото в момента е в ужасяващо състояние, не трябва да се допускат бутафории и фалшификати, откри дебата зам.-кметът Стоянов.

На срещата присъства и представителка на Министерството на културата. Което, да припомним, не пожела да отговори на питането на Под тепето как и защо въпреки становището на НИНКН подписа одобрително коригирания проект на арх. Фърков в последния ден от кабинета Орешарски.  Арх. Стефанова каза, че хълмът е изключителна държавна собственост, дадена на общината с права за управление. Приветствам администрацията, че се зае с толкова тежък и спорен проект. Общината издържа на натиска, не се огъна. Трябва да се работи в една и съща посока- успешното реализиране на проекта. Няма място за притеснения, тъй като цялата пловдивска общественост ще е надзор на изпълнението му. Това трябва да се случи при абсолютна публичност. Успех на проекта, пожела представителката на министерството, с което даде да се разбере, че от жълтите павета са дали ярък зелен светофар  на общинската администрация да действа на Небет тепе.  Мнението й до голяма степен обясни и мълчанието на ведомството по нашите неудобни въпроси.  

Веднага след това арх. Юлий Фърков се зае със задачата да представи проекта си. И откровено се издъни. Изложението му започна и завърши с това какво е правил, колко на брой обекта има в момента, колко обича Пловдив и прочие, но до детайлите се стигна едва след серия забележки от всички в залата. Неубедително. Това бе думата, която използваха за презентацията и поддръжниците на проекта му, и неговите опоненти.

Проектът е рисков, защото има кадърна пловдивска колегия.  Приехме риск от обич към Пловдив, каза за интродукция така коментираният от архитектите в последните две години арх. Юлий Фърков. Той категоризира визията за идеята му за Небет тепе, която първо публикувахме в Под тепето преди година и половина и която тотално разбуни духовете, като ескиз. Това беше само едно намерение. Съжалявам, ако съм засегнал колеги, спомена той. После се оплака от Паметниците на културата и начина, по който е бил отхвърлен идейния му проект в първия момент. Но не спомена как е бил одобрен след корекциите. Подчерта обаче, че се е съобразил с много от забележките от НИНКН. Тук колегията е безкомпромисна. Аз много им благодаря за това, критиките са по-важни от аплаузите, обърна се към пловдивските архитекти Фърков.

Трябва да има четаемост обекта дори за обикновения човек. Там да получи духовна храна. Този културен продукт трябва да даде на хората храна за душата и да дава храна за населеното място, защити надграждането над автентичните исторически пластове арх. Фърков. После изброи върху какво работи и какъв е ефектът от проектите му за всеки от регионите, в които е реализиран. Приели сме концепцията да дадем малко повече, за да бъде четивен обектът. Не сме застраховани от глупости разбира се. Направихме и корекции вече, тъй като в бързината грешки се правят, подчерта още той. В близо 40-минутното му изложение нямаше нито дума по същество за самия проект. Това поизнерви присъстващите.   

Думата взе шефът на археологическия музей Костадин Кисьов. Той е категоричен, че археологията горе е компрометирана още от 80-те години. Има зони, които въобще не са проучвани. Трябва да се допроучат. Всичко горе подлежи на проучване и трябва да бъде проучено. Трябва да се изяснят всички културни пластове. Чак тогава трябва да се прави по-мащабен проект, дебело подчерта археологът. Той е категоричен, че горе не трябва да се прави крепост от Средновековието, тъй като няма само една сграда, а комплекс от крепостно строителство от различните епохи от живота на Пловдив. Не е подходящо да се правят възстановки. Не може да се върви с идеята всеки град да има средновековна крепост.  Ценността на това място е тракийския период. Акцентът трябва да е тракийската крепост. Другите натрупвания могат да бъдат показани с различни технически начини- 3D очила, карти и прочие, смята Кисьов.

След серия забележки арх. Фърков излезе да разкрие част от детайлите си от идейния проект. Той е предвидил три подхода към мястото- от Стария град, от Северната страна чрез техническо средство- ескалатор, и през Алеята на влюбените. Механичният достъп е съвсем отделен проект, уточни архитектът. Той смята, че монтирането на ескалатор няма да наруши екологията на хълма. Предвидено е надграждане върху автентичните исторически пластове  на отделни места до 4-5 метра, кула бастион, изгледни площадки, малък амфитеатър вътре в обекта. Фърков подчерта, че в проекта му ще се търси тракийския период и точно той ще е акцентът. Най-важният е тракийският период. Но има и много ценна част от Византийската епоха, тя е запазена. Все пак ние лягаме върху траките. Другите периоди само ще ги дефинираме. Колкото до кулата- трябва нещо да дава характер, иначе става една хубава скука. Акценти трябва да има, смята арх. Фърков. По изчисления на екипа му, във вида на идейния проект, обектът може да поема по 300 посетителя в едно и също време.

След това представяне събитието влезе в режим на дебат. Към автора на идейния проект заваляха въпроси и откровени критики. Най-сериозната от които е работата му без наличието на археологическо проучване, което, разбира се, трябва да е първата стъпка по реализирането на подобен проект. Няма ли необходимост от два варианта за бъдещето на Небет тепе? Вашия и този на пловдивската колегия, дойде въпрос от архитектите. Те подчертаха, че им се губи общата концепция на проекта.

Как е подчертана видимостта на различните епохи? Не виждам такова подчертаване.  Хората с образование, които се интересуват от културен туризъм, не търсят силуети, а автентичност. Качвате върху оригинала 5-6 пъти повече неоригинал. Закривате културния пейзаж, който вече е част от цялостния културен пакет. Колкото до механичния достъп- това е вандалщина. Нека бъдем коректни към града. Небет тепе да бъде Сцена на вековете? Да, но по четивен начин, с изпъкване на оригинала. Нужно е цивилизовано и модерно експониране, сподели част от притесненията си пред арх. Фърков и присъстващите арх. Петкана Бакалова.

Пред всички излезе авторът на предния проект за Небет тепе, който предната градска администрация не успя да внесе на време- арх. Румяна Пройкова. Учудва ме думата „реконструкция” за такъв обект. Тук трябва да се използват само „реставрация” и „консервация”. Не можем да говорим за реконструкция. Най-много ме учудва, че няма археологическо заснемане. Има едно прескачане в епохите. Окрупняват се  елементи по неприемлив начин. Говорим за 4, , 6 метра нови градежи, критикува работата на арх. Фърков и екипа му арх. Пройкова.  

На въпрос какви материали ще бъдат ползвани за новите градежи, Фърков и сие отговориха, че само намерените на място такива. От другаде няма да бъдат карани.

Представителка на асоциацията на екскурзоводите поиска да не се пипа това, което е даденост на хълма. Хората плащат за автентичност, подчерта тя.

Можем да направим много поразии и да унищожим културното наследство в опитите си да го възстановим. Ако импровизирате- резултатът ще е както навсякъде. Използвайте пловдивските специалисти, те ще ви разкрият тайните на Небет тепе. На тези хора тук не им е дадена възможност да работят по тепето, дайте я вие. И начинът, по който представихте проекта, не бе убедителен, обърна се към арх. Фърков скулпторът и галерист Жорж Трак.

После дойде ред на другото мнение- туристическия бранш. Който харесва идеята на Юрий Фърков. На тепето трябва да се случи нещо, възможно най-скоро. Небет тепе може да е основен акцент на града. При брандирането на Пловдив трябва да търсим уникалността. Този проект отговаря на онова, от което се интересува туристическия бранш. Новият градеж придава завършеност на хълма. Трябва да се разбере, че това е люлката, първообразът на града. Но да се има предвид и античността, както и подходите към обекта, каза бизнесменът Радослав Бозуков.

Препоръката на шефа на археологическия музей Костадин Кисьов е да се реализира проекта така, че да има баланс между истинност и туризъм. Много е трудно, но трябва да се намери, коментира той. Никой в тази зала не иска да прави бутафория, фалшификат, подчерта отново Стефан Стоянов.

Арх. Христо Гинев попита Юлий Фърков откъде ще вземат толкова строителен материал от самото Небет тепе, тъй като няма в такива обеми. Както и защо в кулата е предвидена железобетонна конструкция. За да я загубим при първото земетресение, отговори арх. Фърков.

Ако се случи грешка в експонирането, не вие ще бъдете упрекван, а хората, които работят в Пловдив. Не ми се ще да съм на мястото на общината в този процес и в опитите и да развива такива обекти. Би трябвало да се чуе повече от едно мнение, загатна за участие и на пловдивските архитекти в реализиране на проекта или паралелен техен такъв хотелиерката Тони Симидчиева.   

Да махнем хипотезите, призова арх. Бакалова. Това събитие е прецедент. Поздравления за смелостта ми да застанете пред нас. Поздравления и за общината. Но трябва да се започне отначало. От археологическите проучвания, от събирането на доказателства, за да не си служим с хипотези. Вярваме, че има шансове да се случат нещата, допълни тя.

Да щрихираме оригинала, а нагоре- възстановка. Трябва да има нещо на Небет тепе. С един камък не става и 3D очила да имате. Смятам, че трябва да се приеме идейния проект и да се работи, включи се хотелиерът Любозар Фратев.

Приветствам новия подход на арх. Фърков. Време е да се направи нещо на хълма. Да имаме Небет тепе, което ще привлече туризма. Трябва да се стъпи на този проект. Нека археолозите работят горе, но да се започне и реализация, тъй като ще загубим още 10-15 години, каза на свой ред директорът на Историческия музей Стефан Шивачев.

Експертният дебат завърши с обещанието от зам.-кмета, че горе проекти като този в Царевец няма да се случват. Онзи е лошият пример. Но нека си признаем, че в Пловдив няма обект, който да не е пипан. Трябва да се стигне до консенсусно решение, да е смислено и реализуемо. Не искаме да строим до зъбер, искаме обект, който да привлича интереса на публиката, каза Стоянов.

Юлий Фърков и хората от екипа му се разделиха с привържениците и противниците на проекта с усмивка, стискане на ръце и обещания за последваща среща. И след реализиран диалог, който тепърва ще разберем дали ще даде плод. Първата голяма, много голяма крачка към комуникацията по важни за града теми бе направена. Ще има продължение на чисто експертно ниво. Както и на гражданско. На 27 март е общественото обсъждане на идейния проект за Небет тепе. Там всеки ще има шанса да подкрепи или отрече с доводи проекта за сърцето на града. Процесът ще продължи и само можем да си пожелаем наистина постигането на пълен консенсус за бъдещето на това толкова важно кътче за Пловдив.