Принцесо, довиждане! Отивам да пиша учебниците по история. – Аз ще преподавам за теб в училище, принце! Това бяха последните думи на сбогуване между окупаторите Иван и Кристина тази вечер, преди той да тръгне с колегите си с нощния влак към София. Момчето учи право, а тя ще стане може би учител един ден.
Когато вече от няколко минути се беше разбрало за обмисления и железен план, който дойде от Софийския университет, Иван влезе с широко разтворени ръце в 5 аудитория на ПУ и силни крясъци: Айдеееее, юнациииии! Да тръгваме! Бързо! Стягайте се! Утре ще се сбъдне мечтата ни за райска държава!
Това надъха още повече студентите около него. Той се затича към любимата си, която учеше за важни уроци и я вдигна от стола, за да я прегърне силно. Обичам те, принцесо! Усещаш ли това, което и аз усещам? Усещаш ли промяната? А тя го стисна още по-силно, тъй като той бе отпуснал ръцете си, за да й говори. Отивай в София и ги смачкай, каза през очилцата си нежното момиче.
После той я вдигна на ръце, завъртя я, пусня я, целуна я, после пак я вдигна, след това я прегърна през кръста без да спира да се усмихва. Вижте една революционна новина, как действа любовно, положително и емоционално, отбеляза един от окупаторите, който наблюдаваше идилията и потропваше на барабанче, обмисляйки да го вземе за София за повече шум и настроение.
На ушенце тя му каза преди да тръгне: И довечера в залата в Софийския да спиш сам. Разбира се, любов моя. Обичаш ли ме? , отвърна той. Обичам те! Бягай! И се целунаха страстно, за последно. До оставката. Следващата им среща ще бъде той- пред парламента, крещейки за морал, а тя- пред телевизора, молейки се за същото.
