От шубраците ще изскочи и вторият гребен канал

Под тепето сблъсква мнения по темата за нуждата от изграждането на втори гребен канал. Казусът отново е в дневния ред след откриването на Световното първенство по гребане за мъже и жени до 23 години.

Любомир Минчев

Когато в Пловдив се провежда световно първенство по гребане, спорът около втория гребен канал е крайно неуместен. Ако твърдим, че не бива да го правим, ставаме за смях на кокошките. Значи казваме- имаме един, стига ни и ще си правим само републикански първенства и световни за юноши и девойки.

Сега върви световно за юноши и девойки. Но суперлативите, които слушаме от знаменитости в този спорт за организацията и възможностите на това вълшебно място, ни карат само да махнем с ръка и да кажем: „Ей там, в ония шубраци отсреща ще е вторият канал“.

Но стига само сме сочели шубраците, време е да влезем вътре и да видим какво може да излезе оттам. Сега наоколо  са  позициите на  екозащитници, хидроинженери, архитекти, изпълзяват от землянките  и крещят, че това място е свещена територия. Така беше и когато се роди идеята за сегашния гребен канал. Имаше хора, готови да се хвърлят под булдозерите и да станат национални мъченици. Сега сигурно с кеф се разхождат край канала и си спомнят за славните времена.

От онези шубраци изскочи Гребният канал, който днес е любимото място на пловдивчани. Така се получава – малко борба, малко съпротива, пет минути слава и се роди  нещо красиво. Същото очаква и шубраците отсреща до дигата на Марица.

Проектът за втори канал е готов. С него Пловдив ще влезе в топ 5 на световните дестинация на гребния спорт. През 2018 година трябва да приемем световно за мъже и жени. Тогава не можем да махнем към шубраците и да говорим същите глупости. Землянките няма да ги има, а участниците в партизанското движение  ще бъдат на трибуните, или ще возят с лодки внуците си. Това ще се случи.

Вече дори и защитниците на  свещената територия са склонни на компромис – да има канал, но да е по-къс, по-никакъв и да спасим десет дървета повече. На всичко отгоре бил и много по-евтин. Този спор може да е безкраен. Така си говорим и за стадион „Пловдив“ и сме стигнали доникъде.

Някой все още твърдят, че можем да направим нещо, в което само да си натопим краката. По-скъпият вариант е според изискванията на гребния спорт. И според желанието на хората да се забавляват. Онези от землянките мълчат за един важен детайл от проекта – екопарк на 650 декара, какъвто в страната не е изграждан от 50 години. Това струва 2 милиона по-скъпо, но кой е против?  Да добавим зелените училища и специалните  места за наблюдение на редки птици.

Екозащитниците би трябвало да хвърлят шапките си до небето от радост, ако видят екопарк на 650 декара. Би трябвало, ако шубраците не са център на партизанско движение и не са превърнати в политически щаб. Такива вече са изградени около зоологическата градина и стадиона.     

Ако се водят военни действия,  шубраците отдавна да са заличени от напалмови бомби . Но сега настроението е съвсем ведро, защото се провежда световно първенство  за юноши и девойки. Очаквана печалба за града е около 20 милиона. Партизаните не се интересуват  от това,  но време е  и ние да не се интересуваме от  тях. Да направим канала и сме квит.    

Коренно противоположно мнение по темата четете по-късно!