Вярвам, че администрацията може да спести пари на хората, но е въпрос на политика, смята икономистът
Основният проблем за експертът е как се харчат преходните остатъци
Георги Стоев е завършил университета в Лувен (Белгия), специалност законодателен и макроикономически анализ. Натрупал е професионален опит в Института за пазарна икономика. В момента е управляващ собственик в „Индъстри уоч“ – компания, специализирана в областта на инвестиционните консултации, макроикономическите и политическите анализи. Той е сред идеолозите на инициативата Гражданско жури. Днес се състоя второ издание на форума, в което бе обсъден детайлно бюджетът на Пловдив през 2014. Стоев бе един от двамата граждани на общественото обсъждане на финансовата рамка на общината в петък вечерта.
– Определихте бюджета на община Пловдив като консервативен- добър, но не и отличен за бизнеса. Какво имахте предвид?
– Имах предвид, че заложените приходи са като миналогодишните. И при очакванията за тази икономическа активност, каквато очакваме през 2014, нямаме притеснения, че приходите няма да се изпълнят. Това означава, че общината няма да се налага да търси дълго финансиране за нейните текущи нужди. От гледна точка на бизнес средата, бюджетът ще е стабилен, тоест няма да е дефицитен. Затова казвам, че е консервативен. Планиран е относително предпазливо от гледна точка на приходите. Като казвам добър, имам предвид, че не подлага на големи рискове бизнес средата и очакванията на бизнеса към Пловдив. Затова и също казах, че не е отличен, защото можеше общината все пак да търси да намали данъчната тежест върху бизнеса и хората. И второ- начини да изразходва по-добре наличните средства, които има, а не просто да прави копи-пейст от миналогодишния бюджет. Защото така изглежда като пропусната възможност.
-Как трябва да изглежда бюджетът?
-От една страна трябва да се търсят начини да се намалят данъците и таксите върху бизнеса, каквито начини според мен има. Бизнесът, за да разчита на хора, той трябва да разполага с хора тук. В крайна сметка е хубаво да намалим данъците върху самите хора, върху физическите лица, гражданите. Чисто политическият ми съвет винаги е бил да се намали данъчното бреме. Друг е въпросът как една политическа сила иска да се дефинира. Някои искат с високи данъци, други с ниски данъци. Но ако ГЕРБ искат да са дясна партия, трябва да намерят начин да намаляват данъците за хората. И тук стои въпросът, разбира се, ако се вземат по-малко приходи в бюджета, как ще се финансират текущите разходи. Дали ще стигнат парите за това, което общината е обещала- за детски градини, за пътища, за озеленяване, за чистота и т.н. Истината е, че ако се положат необходимите усилия тези разходи да станат по-ефективни, по-оптимизирани, ще може да се направят повече публични услуги, повече качествени услуги. Вярвам, че може да се спестят пари на хората. Аз съм длъжен да го кажа, че е възможно. На мен ми е ясно, че е трудно да се направи. В крайна сметка никой не е казал, че управлението на общината е лесна задача. Но аз като икономист съм длъжен да кажа, че има възможност. Вече дали тя ще бъде изпълнена си е въпрос на политическо решение. Това си е наистина тяхно решение, на него, на общинските съветници, на групата на ГЕРБ. Въпросът е, че аз съм длъжен да кажа, че има възможност да го правят по-добре. Ако те не я приемат тази възможност- това е тяхна работа.
-Обяснете какви са ви притесненията около преходните остатъци, за които споменахте на обсъждането?
-Основното ми притеснение е свързано с прозрачността на това харчене. Това е преходният остатък, тъй като той не влиза в общинския бюджет като перо. Тези пари ги няма в бюджета. Защото в бюджета се залагат текущите приходи за 2014 и текущите разходи, това, което ще влезе от данъци и такси, това, което ще се изхарчи. Тия пари, които са останали по сметки на общината в банка- те не влизат (на обсъждането бяха споменати 23 милиона лева).
Основният проблем е прозрачността, с която се харчат тези пари. Ако бяха част от бюджета, щяха да са част от това обсъждане. Тоест, хората щяха да видят къде отиват тези пари. Примерно имаш детски градини, озеленяване, нови дръвчета, булеварди, стадион, зала. Гласуваш си го това нещо, обсъждаш си го с хората, те решават дали това ги устройва или не, дават мнение. Преходният остатък не влиза в тази таблица.
-А къде влиза?
-Това е големият въпрос. Затова зададох въпроса. Всъщност въпросът ми беше към г-жа Делчева, тя е главният финансист. Той е технически въпрос. Къде отиват тези пари, как се харчат, как се взима решението. Минава ли през общински съвет, гласуват ли го, кой го предлага, при хората обсъжда ли се, на медиите казва ли се. А започна да ми отговаря г-н Тотев. Не мисля, че неговата работа е да отговаря на тези технически въпроси. Той е кмет, а не е длъжен да знае всяка една подробност в таблиците. Не знам каква е точно процедурата. Аз получих от него нещо като лекция какво означава остатъкът. Аз знам какво е. Става дума за около 20 млн. лева. Това за Пловдив са много пари. При положение, че 90 милиона са ти местните приходи, това са 25-27 процента. Много е. За нас като граждани е важно да знаем къде отиват тези пари. Ако мислим, че отиват за нещо, което не е важно за нас, да можем да си кажем мнението. Тоест, това не ни е важно, направете булевард. Правиш мост- не правете мост, направи стадион. Или правиш стадион- не правете стадион, направете мост. Но ние не можем да кажем, защото не знаем. Това е проблемът за остатъците. Всичко се свежда до една дума- прозрачност към хората как харчат парите.
-Какви са ви наблюденията за почвата за бизнес в Пловдив и очаквате ли добро икономическо развитие на града?
-Винаги може да се подобри, като се стреми общината да представя по-евтино своите административни услуги, тоест по-ниски такси. Като отидеш и искаш данъчна оценка, или разрешително за строеж, или скица, виза, там да трупа малко. Защото бизнесът е така. Идва, строи завод, създава работни места, открива нови площадки. На него му трябват непрекъснато едни документи в общината. Тя трябва да ги прави по-бързо, по-евтино и по-качествено, каквото не виждаме като намерение в сегашния бюджет. А сега повечето инвеститори, особено по-големи- 80, 100, 200, 300 работни места предпочитат съседните общини. Има отделни примери от град Пловдив. По-голямата част предпочитат община Марица, Раковски, Куклен. Дори някои по-далечни като Първомай. Те пак взимат работна ръка от Пловдив и региона. Но въпросът е, че като няма място, предпочитат да се ситуират на други места.
-Наистина ли общината е толкова стабилна, колкото описва местната власт?
-Към момента, да. Защото като съпоставяме дълга към това, което има общината като банка, горе-долу нещата се нулират. Ако тази година тя започне да задлъжнява много и увеличи много дълга си- може би ще има някакви проблеми, но към момента изглежда стабилна. Може да обслужва дълга си, може да си плаща лихвите, може да си посреща текущите разходи, социални програми. Това, което е обещала, ще си го изпълни.